Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
Тя очакваше, че Дан ще започне да изважда от чекмеджетата празни бирени кутии и да ги мачка с юмруците си, но той само кимна към единия от хромираните сини столове до стената. Тя предпочете да седне на кушетката, която беше по-далече от него.
Той се облегна назад и столът му изскърца.
— Вече обядвах, така че нямате причини за този изплашен вид. Няма да ви глътна.
Тя вирна брадичка и му се усмихна многозначително.
— Много лошо, треньоре. Надявах се да сте гладен.
Той се усмихна.
— Радвам се, че ви срещнах на тридесет и седем, а не на седемнайсет.
— Защо така?
— Защото сега съм много по-разумен оттогава, а вие сте точно този тип жена, за която ме предупреждаваше майка.
— Разумна майка.
— През целия си живот ли сте действала така смъртоносно на мъжете или само в определено време?
— Бях само на осем, когато покосих първия. Вълче на име Кени.
— Осемгодишна. — Той подсвирна с възхищение. — Дори не ми се иска да се замислям какво сте причинявала на мъжкото население по времето, когато сте навършила седемнайсет.
— Не беше приятна гледка.
Игрите с този мъж късаха нервите й и тя затърси начин да промени темата. Сети се за пустите тренировъчни игрища и кимна към прозореца.
— Защо играчите не тренират? Разбрах, че губите мачове.
— Днес е вторник. Това е единственият свободен ден на играчите през седмицата. Много от тях го използват, за да се появят пред обществеността, да държат речи на официални обеди и други такива неща. Същото се отнася и за треньорите. Миналия вторник, например, аз прекарах в записване на съобщение за Юнайтид уей в една държавна детска градина.
— Ясно.
Шегите бяха приключили и той беше изключително делови, когато плъзна към нея кафява картонена папка.
— Тук са резюметата за тримата, които Стийв Коувък и аз смятаме, че са най-добре подготвени за мястото на управителя, а също и нашите бележки за тях. Защо не ги прегледате довечера. Може да оставите на нас да вземем, крайното решение или, ако искате, поговорете с Рийд.
— Докато съм собственик, треньоре, решенията вземам аз.
— Чудесно. Но трябва да действате бързо.
Тя взе папката.
— Ами сегашният управител? Уволнен ли е вече.
— Още не.
— Човекът няма да е изгърмян от мен. Искам мъжете си живи и мърдащи.
Той не каза нищо повече и тя усети, че стомахът й се свива. Не можеше да си представи нещо по-лошо от това да уволни някого, дори и той да е човек, когото не познава.
— По принцип това е работа на собственика, но аз предположих, че ще се чувствате така и затова помолих Стийв да се погрижи вместо вас. Сигурно сега говори с него.
Фийб въздъхна с облекчение.
Дан настоя да я разведе из комплекса и почти през целия следващ час те обикаляха из двуетажната L-образната сграда. Тя беше изненадана от множеството класни стаи, които видя и спомена това пред Дан.
— Обсъжданията и гледането на филми отнема част от повечето дни за тренировка — обясни той. — Играчите трябва да изучават принципите на играта. Там слушат критики и някои бележки от разузнаването. Футболът не е само тичане.
— Ще повярвам на думите ви.
В стаята на треньорите имаше черна дъска с изписани думи и диаграми. В стаята за контрол на теглото миришеше на гума и имаше кантар със слонски размери, а в миниатюрната видео лаборатория от земята до тавана имаше рафтове, претъпкани със скъпа, модерна техника.
— Защо е необходима толкова много техника?
— Голяма част от треньорските задължения включва гледането на филми. Имаме собствен екип оператори и те заснемат всеки мач от три различни ъгъла. В националната футболна лига всеки отбор трябва да изпрати на следващия си противник филм с последните си три мача точно една седмица преди срещата.
Фийб погледна през прозорците към тренировъчната зала, единствената наистина подредена площ, която тя видя при обиколката си. На стените имаше рафтове. Имаше тапицирани пейки, няколко малки метални басейна за масаж, аптечен шкаф, червен пластмасов кош с надпис „Заразни отпадъци“ и маса, на която бяха наредени тридесетина сантиметрови купчини от дузини ролки пластир. Тя посочи към тях.
— Защо толкова много?
— Играчите го използват за всяка тренировка обикновено два пъти на ден. Употребяваме големи количества.