Избрах теб

Сърцето й забумтя. Тя нахлу в малкото преддверие, където имаше секретарско бюро и няколко стола. Телефонът звънеше и всичките му бутони светеха, но в стаята нямаше никого. Няколко объркани секунди тя се надяваше, че Рон е асистент на някого, но надеждата и умря, когато влетя във вътрешната стая.

Рон седеше до бюрото, извърнат от вратата, с лице към прозореца зад него. Беше по риза, лактите му бяха подпрени на облегалките на стола.

Тя пристъпи предпазливо навътре.

— Рон?

Той се обърна.

— Здравей, Фийб.

Сърцето и щеше да се пръсне, когато той й се усмихна тъжно. Въпреки унилото му изражение, тя си позволи искрица надежда.

— Ти вече… Говори ли със Стийв Коувък?

— Искаш да знаеш дали ме е уволнил? Да.

Тя го изгледа слисано.

— Не знаех, че ти си управителя. Защо не ми каза?

— Мислех, че знаеш.

— Ако знаех, нямаше да позволя това.

Но когато изрече тези думи, тя се сети за споразумението си с Дан. Част от него беше и обещанието й да уволни действащия управител.

— Всичко е наред. Наистина. Беше неизбежно.

— Но, Рон…

— Назначиха ме за асистент на тогавашния управител, само защото баща ми и Бърт бяха големи приятели. Баща ти не беше особено впечатлен от мен и би ме уволнил след шест месеца, ако Карл Поуг не беше застанал зад мен.

Тя се отпусна на един стол.

— Поне е имало някой, който да те подкрепи.

— Харесваше ми да работя с Карл. Допълвахме се идеално и точно затова Карл не искаше Бърт да ме уволни.

— Какво искаш да кажеш?

— Карл имаше интуиция за футбол и беше забележителен водач, но не беше особено интелигентен. Аз имах качествата, които му липсваха — организационни способности и делова мисъл. Но като ръководител въобще не ме бива. С Карл така бяхме подредили нещата, че аз извършвах планирането и работата по стратегията ни, а той ги прокарваше пред другите?

— Искаш да ми кажеш, че всъщност ти си ръководил отбора?

— О, не! Карл имаше тази отговорност.

— Превръщайки в дело твоите идеи.

Тя потърка чело.

— Това е ужасно.

— Уволнението ми е правилно решение, ако това може да ти послужи за утеха. За да може да действа управителят на професионален отбор, всеки, който работи с него — от чиновниците чак до треньорите, трябва поне малко да му има страха. Хората дори не ме уважават, да не говорим за страх. Умът ми е подходящ за тази работа, но не и моята личност. А може би просто нямам достатъчно смелост.

— Аз имам.

Тя се стегна, изненадана колкото и Рон, че е изказала на глас думите, които си мислеше.

— Моля?

Мислите й препускаха. Бърт искаше тя да бъде просто един фигурант. Беше предположил, че тя ще прекарва дните си, седнала в стария му офис, като послушно подписва документите, които й представят и прави каквото й се каже. Никога не би му минало през ума, че е възможно тя да се опита да научи нещо за работата.

Беше се заклела, че няма да играе в играта на баща си и сега видя начин да изпълни условията на завещанието, но да запази самоуважението си.

— Аз имам смелост — повтори тя. — Просто нямам познания.