Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
От устните й се изплъзна леко възклицание. Но вместо да се чувства удовлетворена, тя се почувства наранена и беззащитна. Не искаше да разговаря с никого за това, особено пък с Рийд.
Той прочисти гърлото си.
— Извинявай. Аз все си мислех, че лъжеш. Веднага отидох при Бърт, но той не искаше да говори за това. Предполагам, че трябваше да настоявам повече, но ти го знаеш какъв е.
Тя не успя да проговори. Дали той казваше истината? Нямаше представа дали е искрен или просто се опитва да спечели доверието й, за да може да влияе на решенията й, докато тя е собственик на Старс. Не й се искаше да повярва, че баща й е узнал истината, но не е пожелал да я приеме. Предишната болка и чувството, че са я предали, я погълнаха.
— Струва ми се, че трябва някак да компенсирам това, затова искам да знаеш, че винаги ще бъда до теб. Колкото се отнася до мен, аз съм ти задължен. Обещай ми, че ще ми се обадиш, ако има нещо, с което мога да ти помогна, каквото и да е то.
— Благодаря, Рийд. Ще го направя.
Думите й прозвучаха неестествено и рязко. Беше ужасно напрегната и имаше чувството, че ще се разпадне, ако не се махне от него. Въпреки неговата проява на загриженост, тя никога не можеше да му повярва.
— Мисля, че вече трябва да влизам вътре. Не искам да оставям Моли твърде дълго сама.
— Разбира се.
Те стигнаха до къщата в напрегнато мълчание.
— Според мен, трябва да бъдем заедно в тази работа, братовчедке. Наистина смятам така. Честно!
Той се наведе, докосна бузата й с алчните си устни и се отдалечи.
8.
Вените на слепоочията на Дан изпъкнаха, когато той се развика:
— Фенстър! При левия удар рънингбекът отива наляво! Иначе щеше да бъде десен удар, дявол да го вземе!
Той захвърли тетрадката си на земята.
Някой се приближи зад него, но той наблюдаваше играча толкова напрегнато, че изминаха няколко минути, преди да погледне назад. В началото, когато се обърна, мъжът му се стори непознат и тъкмо се канеше да му каже да се разкара от игрището, когато осъзна кой е това.
— Роналд?
— Треньоре.
Хлапето не приличаше на себе си. Изглеждаше като южноамерикански жиголо. Косата му беше зализана назад, носеше тъмни очила, черна фланелка, торбести панталони и едно от онези европейски спортни прави сака, с вдигната яка и ръкави, навити до лактите.
— За Бога, Роналд, какво си направил със себе си?
— Аз съм безработен. Вече мога да се обличам както си искам.
Дан забеляза цигарата в ръцете на хлапето.
— Откога пушиш?
— Ту ги започвам, ту ги отказвам. Просто смятах, че не е добре да пуша пред момчетата. Гледам, опитвате новата комбинация.
— Стига само Фенстър да наеми къде му е ляво и къде дясно.
— Бъкър изглежда добър.
Дан все още беше зашеметен от промените в Роналд не само външността му беше различна, но и поведението му беше необичайно.
— Фийб избра ли новия управител? — попита Роналд.
— Не, по дяволите.
— И аз така разбрах.
Дан изръмжа с неприязън. Фийб получи листа с кандидатите още в деня, когато пристигна преди повече от седмина, но вместо да направи избора си, тя му каза, че иска Роналд обратно. Той й напомни, че имат споразумение и й каза, че е по-добре да се съобразява с него, ако не иска да си търси нов главен треньор. Когато разбра, че той говори сериозно, тя спря да спори. Но миналата седмица те загубиха последния си предсезонен мач. Тази неделя ги очакваше първият мач за сезона с Бронкос, а тя все още не беше говорила с нито един от кандидатите.
Вместо да работи, тя седеше зад бюрото в стария офис на Роналд и четеше модни списания. Не искаше да използва офиса на Бърт, защото не й харесвал декорът! Ако някой отидеше при нея с някакъв документ, тя цупеше нос и казваше, че ще го погледне по-късно, но никога не го правеше. В понеделник, когато влетя при нея, защото беше успяла някак да задържи заплатите на всички, тя лакираше проклетите си нокти! Тогава той се вбеси, но едва започна да крещи и устните й затрепериха, а тя му каза, че той не може да й говори по този начин, защото страдала от предменструален синдром.
По някое време през седмицата Фийб беше успяла да надмине Валери в способността й да го подлудява. Собствениците на отбори от Националната футболна лига би трябвало да внушават смесица от уважение, страхопочитание и страх в хората, които работят за тях. Дори и калените главни треньори минаваха внимателно покрай Ал Дейвис, внушителния собственик на Рейдърс. Дан си знаеше, че никога не би погледнал хората в очите, ако някой узнае, че собственичката на неговия отбор не може да търпи да й крещят, защото страдала от предменструален синдром!