Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
След като пристигна там, попадна на една приятелка от Крейтън и се нанесе в малкия й апартамент на третия етаж. Намираше се недалече от пъстрото, шумно кръстовище, където булевард Монпарнас се пресичаше с булевард „Раснел“. Седмици наред тя почти не ставаше от леглото. Просто се взираше в тавана, докато постепенно убеди себе си, че по някакъв начин е отговорна за собственото си изнасилване. Никой не я беше насилвал да танцува с Крейг. Никой не я беше карал да се смее на шегите му и да флиртува с него. Беше направила всичко по силите си, за да му се хареса.
Малко по малко тя започна да вярва, че вината за случилото си е нейна. Съквартирантката й, уплашена от нейното уединение, я моли дълго да излезе навън и най-накрая стана по-лесно да се примири, отколкото да се дърпа. Започна да прекарва вечерите си, като пиеше евтино вино и пушеше марихуана с една долнопробна студентска група, която висеше по тротоарите и кръчмите на Монпарнас. Мъката намали апетита й, детската й пълнота се стопи съвсем. Краката й отслабнаха, скулите й се очертаха, но гърдите й си останаха все така пълни и момчетата забелязваха това, въпреки безформените й дрехи. Вниманието им засили омразата и към самата нея. Те знаеха що за момиче е тя. Ето защо не искаха да я оставят на мир.
Без да знае как точно се случи това, тя се самонаказа като спа с единия от тях — един млад германски войник, дошъл в Париж за някакви курсове на ЮНЕСКО. После пусна в леглото си един брадат шведски студент по изкуство, а след него дългокос фотограф от Ливърпул. Лежеше неподвижна под тях и ги оставяше да правят каквото си искат, защото вътре в себе си знаеше, че не заслужава нищо по-добро. Мразеше себе си повече от потните им тела и търсещите им ръце.
Едва по-късно се осъзна. Ужасена от онова, което беше позволила да се случи, тя отчаяно затърси начин да се защити. Мъжете бяха нейни врагове. Да забрави това, означаваше да постави себе си в опасност.
Започна да наблюдава хубавичките млади френски жени, които се разхождаха вечер по булевард Монпарнас. Сядаше в кръчмите и гледаше как навеждат лица към своите любими, примамвайки ги със смели, знаещи очи. Забелязваше самоуверения начин, по който полюшваха бедра в тесните си джинси и изпълваха гърдите си. Една вечер, докато наблюдаваше някаква знойна красавица, която тъкмо разтваряше устни, за да може любимият й да постави между тях вкусното месо на една мида, тя разбра всичко. Тези млади французойки използваха секса, за да контролират мъжете, а мъжете бяха безпомощни и не можеха да се защитят.
И тогава тя започна да се преобразява.
По времето, когато я откри Артуро Флорес, тя работеше в магазин за произведения на изкуството близо до Мадлен и торбестите, скриващи фигурата дрехи, бяха отстъпили пред тесни джинси и миниатюрни, прилепнали блузки, които подчертаваха гърдите й. Платинени кичури привличаха погледите на мъжете към дългата копринена коса, която се виеше по раменете й. Със смел поглед тя издаваше солените си, мълчаливи преценки за всеки един от тях.
Може да гледаш, chere, но не си чак толкова мъж, че да пипнеш!
Те флиртуваха с нея, но след като получеха отказа й, подвиваха опашки. Облекчението, което изпита, я замая. Най-после беше намерила начин да се защити.
Артуро Флорес не беше като другите. Беше много по-възрастен. Един мил, умен и самотен мъж, който искаше само нейното приятелство. Когато я попита дали може да я нарисува, тя се съгласи без колебание. Не беше и сънувала, че ще намери седем години покой с него.
Артуро беше част от един затворен кръг богати и известни европейски мъже, които криеха хомосексуалността си. Внимателно подбраните му приятели станаха и нейни приятели. Бяха умни, образовани, понякога саркастични, но винаги любезни. Те не искаха тялото й. Искаха вниманието й, съчувствието й и обичта й. В замяна я научиха на много неща за музиката, историята и политиката. Тя получи по-добро образование от приятелите на Артуро, отколкото нейните бивши съученички в колежите.
Но не успяха да й дадат забрава. Травмата й беше твърде дълбоко вкоренена и не можеше да бъде овладяна лесно, така че тя продължи да наказва хетеросексуалните мъже с дребни жестокости — изкусителна усмивка, предизвикателно облекло и лукаво кокетство. Узна, че може да контролира всички тях, като оставяше тялото си да дава обещания, които тя нямаше да му позволи да изпълни.
Толкова съжалявам. Monsieur. Heir. Senor, но не сте чак толкова мъж, че да пипнете…
И когато се отдалечаваше от всички тях, бедрата й се полюшваха в ритъма на френските момичета, които владееха булевард Монпарнас.