Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
Тя без съмнение беше най-безполезното, най-безволевото и най-глупавото човешко същество, което той беше срещал в живота си. В началото той се позамисли дали пък не е по-умна, отколкото показва, но сега вече знаеше, че е по-тъпа, отколкото показва — една празноглавка от световна класа, която ръководеше неговия футболен отбор.
Само да не беше това нейно смъртоносно тяло! Трудно можеше да го пренебрегне дори човек като него, видял почти всичко, което жените можеха да предложат още преди да навърши двадесет и една. Знаеше какво си мислят хората за професионалните футболисти — че животът им е една голяма оргия. И бяха доста прави. Дори и сега, когато сексът беше пълен с опасности, жените се тълпяха по хотелските фоайета и паркингите на стадионите, подвикваха на играчите, показваха телефонни номера, написани на голите им кореми, понякога показваха и много повече.
Припомни си как беше в началото на кариерата му, когато си избираше една, а понякога и две от тях и се отдаваше през дългите, разпуснати нощи на алкохол и секс. Беше правил неща, за които останалото мъжко население само си мечтаеше, но после всичко това се изтърка й той започна да намира нещо жалко в тези срещи. По времето, когато стана на тридесет, вече беше заменил преследвачките на футболисти с жени, които имаха нещо повече от възбуждащо тяло и тогава сексът отново се превърна в забавление. После срещна Валери и тогава започна да се плъзга надолу. Но сега, когато Шейрън Андърсън се появи в живота му, наклонът щеше да промени посоката си.
Вторник следобед той успя да мине пак през детската градина, за да я погледа заедно с децата и да я заведе да пият по едно кафе, след като те си заминат. Прииска му се да я прегърне, като видя петната по дрехите й — гроздов сок, лепило, някаква черта, изцапана на детската площадка. Тя беше тиха и мила — точно такава жена, каквато търсеше. И това утежняваше вината му, че се чувства физически привлечен от Фийб Съмървил. На такава жена трябваше да се сложат кожени ботуши и жартиери и да я отдалечат колкото е възможно повече от всякакви невинни дечица.
Роналд сложи крак на пейката и се загледа към игрището.
— Фийб непрекъснато ме кара да й кажа кои е най-добрият кандидат за управленското място.
Дан го изгледа остро.
— Виждал си се с нея?
— Ние… ъъ… прекарваме много време заедно.
— Защо?
Роналд повдигна рамене.
— Тя ми има доверие.
Дан никога не показваше чувствата си и сега прикри неудобството си. Дали пък Фийб не беше причината за промените в Роналд?
— Не знаех, че двамата сте приятели.
— Не точно приятели. — Роналд дръпна от цигарата си. — Жените имат смешно отношение, към мен. Предполагам, че и Фийб не е изключение.
— Какво значи смешно?
— Ами тази работа с Том Круз. Повечето мъже не забелязват, но жените смятат, че приличам на него.
Дан изсумтя раздразнено. Първо Боби Том беше решил, че прилича на филмова звезда, а сега и Роналд. Но се вгледа по-внимателно в Рон и не можа да отрече, че има лека прилика.
— Да, май че е така. Не бях забелязал.
— Това кара жените да чувстват, че могат да ми се доверят. Освен всичко останало. — Той дръпна бавно от цигарата си. — Това се отразява отвратително на любовния живот, повярвай ми.
Интуицията на Дан за опасностите беше развита като при кален в битки воин. Косата му настръхна.
— Какво искаш да кажеш? — попита той предпазливо.
— Жените могат да бъдат много претенциозни.
— Май никога не съм те смятал за чак такъв сваляч.
— Оправям се някак. — Рон хвърли цигарата и я стъпка с обувка. — Трябва да вървя. Късмет с Фийб! Тя е направо като дива котка. Ще ти създаде работа, точно като за теб.
Дан вече беше чул достатъчно. Замахна с ръка и улови Роналд за ръката, като едва не го свали на земята.
— Стига си оригиналничил. Какво, по дяволите става?
— Какво искаш да кажеш?
— Ти и Фийб.
— Тя е необикновена жена.
— Какво й каза за кандидатите за управителското място?
Въпреки че Дан го държеше здраво, Роналд го гледаше, без да трепне, със смущаваща самоувереност.
— Ще ти кажа какво не съм й казал. Не съм й казал, че Анди Карутърс е най-подходящия човек за мястото.
— Знаеш, че е.
— Не и ако не може да се оправя с Фийб.
Дан го пусна бавно, а гласът му беше опасно тих.
— Какво точно се опитваш да кажеш?
— Казвам, че се набута, Дан, защото сега единственият човек, на когото тя има доверие и който разбира поне нещичко от футбол, съм аз. А аз съм уволнен.
— Ти заслужаваше да те уволнят! Не си вършеше работата.
— Първия ден я накарах да подпише онези договори, нали? Доколкото знам, никой друг не е успял да го направи.