Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
— Какво искаш да кажеш?
— Засега единственото нещо, което знам за футбола, е колко много го мразя. Ако баща ми беше предположил, че Карл Поуг ще напусне, никога нямаше да ме остави дори да се приближа до Старс, даже и за няколко месеца. Трябваше да направя това, защото ме хванаха в капан — първо Бърт, после Дан Кейлбоу, но това не означава, че трябва да правя каквото ми кажат.
— Все още не разбирам…
— Имам нужда да се науча как се ръководи футболен отбор. Въпреки че ще нося тази отговорност само няколко месеца, аз искам да вземам самостоятелни решения. Но не мога да направя това, ако до мен няма човек, на когото вярвам, който да ме съветва. — Тя посочи документите, които все още държеше в ръка. — Не знам нищо за тези хора.
— За кандидатите за мястото на управителя ли?
Тя кимна.
— Убеден съм, че можеш да повериш избора на най-подготвения на Дан и Стийв.
— Откъде да знам, че е така?
— Братовчед ти Рийд може би ще те посъветва…
— Не! — Тя се опита да говори спокойно. — Рийд и аз никога не сме се разбирали. При никакви обстоятелства не бих се обърнала към него. Имам нужда от теб.
— Не мога да изкажа колко много означава за мен твоето доверие.
Тя се сви в стола.
— За съжаление обещах на Дан да се отърва от теб.
— Искането му не е било безпричинно. Справях се зле с работата.
— Така е само защото той не разбира на какво си способен. Той не те познава така добре, както аз.
— С Дан се познаваме от няколко години — изтъкна той меко, — а с теб се срещнахме само преди два часа.
Тя нямаше търпение да се занимава с такава логика.
— Времето не е важно. Имам добра интуиция по отношение на хората.
— Дан Кейлбоу не е човек, на когото можеш да противоречиш, а точно сега ти се нуждаеш много повече от него, отколкото от мен. Спечелването на футболните мачове е единственото, което има значение в живота му. Знаех това, когато убедих Карл да го отнеме от Беърс и да го наеме.
— Ти си този, който го е наел?
Досега познаваше Рон достатъчно добре, за да предположи какво ще последва.
— О, не! Бърт и Карл взеха крайното решение.
Базирайки се на упоритата работа на Рон.
— Имам нужда от малко време да си помисля.
— Знаеш, че няма какво толкова да мислиш. Дала си дума на Дан, нали?
— Да, но…
— Е, тогава това е то.
За едно нещо Рон беше прав, мислеше си тя мрачно. Никак не и харесваше идеята да противоречи на Дан Кейлбоу.
7.
Влажният нощен бриз помръдваше леко завесите и рошеше тъмнокестенявата коса на Моли, която седеше в един люлеещ се стол до прозореца в спалнята си и четеше Ребека на Дафни дю Морие. Моли знаеше, че отрича литературната критика, но въпреки това смяташе, че Дафни дю Морие е много по-добра писателка от Фьодор Достоевски.
И Даниел Стийл й харесваше повече от Достоевски, най-вече защото героините на нейните книги оцеляваха след толкова много ужасни преживявания и това даваше смелост на Моли. Знаеше, че в истинския живот Даниел Стийл има много деца и когато се разболя от грип в лагера, имаше трескави сънища, в които Даниел й беше майка. Дори и когато беше будна, тя си представяше, че Даниел седи до леглото й, чете й една от своите книги и гали косите й. Знаеше, че е бебешка работа да мисли за такива неща, но не можеше да се спре.
Пресегна се за носна кърпичка и издуха носа си. Грипът мина, но остана хремата и в резултат на това, директорката на Крейтън не искаше да й разреши да пристигне там по-рано. Обадиха се на Фийб и Моли бе принудена да се прибере у дома само няколко дни след завръщането на сестра си в Чикаго. Не че тази ужасна къща даваше усещането за дом.
Искаше й се Фийб да я остави на мира. Тя непрестанно й предлагаше да вземат под наем видеокасети или да играят заедно на карти, но Моли си знаеше, че тя прави това само по задължение. Моли мразеше Фийб не само заради начина, по който тя се обличаше, но и защото баща им я беше обичал. Знаеше, че самата нея баща й не беше обичал. Неведнъж й бе казвал, че тя го кара да потръпва.
— Сестра ти поне има смелостта да ми се противопостави! А всеки път, когато говоря с теб, ти изглеждаш така, сякаш ще припаднеш.
Казваше й го всеки път, кога го тя си дойдеше вкъщи. Критикуваше тихия й говор, външния й вид, всичко в нея и тя знаеше, че той тайно я сравнява с красивата й, самоуверена по-голяма сестра. През годините омразата й към Фийб беше стегнала в здрава черупка сърцето й.
Далечният, глух звук на дядовия й часовник, отброяващ девет часа, правеше голямата къща още по-пуста и тя се почувства по-дребна и по-самотна. Отиде до леглото, коленичи и издърпа онова, което беше скрила там. Отпусна се назад на краката си и притисна до гърдите си поизцапана кафява парцалена маймунка с едно липсващо око.