Най-страхотното шоу в космоса
- Автор: Ранкин Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Най-страхотното шоу в космоса». Краткое содержание книги:
Ала това не е обикновен цирк. Това е циркът на професор Мерлин, който пътува между планетите в параход от викторианската епоха. Артистите в този цирк изпълняват номера, които чисто и просто са невъзможни. А професорът има една задачка за Реймънд — той трябва да освободи двеста пленници, задържани на Сатурн и да спаси Земята до петък.
На най-добрия приятел на Реймънд — Саймън — също не му е лесно. Той несправедливо е обвинен в убийство, след което попада в лапите на зловещата организация З. В. Я. Р. (членовете й очакват края на света, като се прекланят пред култа на получовека-полупиле Сатан-Кокошката). Дори с помощта на книгата от бъдещето нещата май трудно ще се оправят до петък…
В очите на Реймънд те бяха като фойерверк от разноцветни пайети.
Тук имаше екзотични жени с гримирани лица, тупирани коси, прибрани във високи прически подобни на паунови опашки и окичени с дрънкулки и пискюли. Бяха отрупани с бижута. Огърлици от перли, котешко око и турмалин. Рубинени обеци, златни халки на носовете, инкрустирани с хелиотроп и аквамарин. Гердани от корали и нефрити.
Костюмите им бяха възможно най-пищните, които човек можеше да си представи, а също и най-хубавите, и най-елегантните. Придаваха изисканост и блясък на хората, които ги носеха, посредством изобилие от шифонени басти и волани и бяха цепнати на няколко места, през които примамливо се мяркаше напарфюмирана плът. Можеше да се види ту някое напудрено рамо, ту изящен глезен, обгърнат от гривна от черни перли.
Мъжете бяха мускулести и добре сложени. Въпреки че бяха от широкоплещестия тип, те не отстъпваха на дамите по изобилието на накити и висулки, с които бяха окичени. Истински контета, които излагаха на показ царствените си одежди. Виждаха се фракове от златно ламе, дрехи с подплънки на раменете и цепки на ръкавите. Копринени кърпи по джобчета и по вратове, кадифени пояси на кръстовете, панталони от молескин, подплатени гети. Искряха във всеки тон, нюанс и оттенък на цветовете на дъгата.
Начело на масата, седнал на подобен на трон стол, украсен с паунови и щраусови пера, тон на пиршеството даваше най-фантастичният от всички.
Беше висок и източен. Сух, жилест и с дълги крайници.
Перука с пурпурен цвят увенчаваше челото на едно тясно лице, отличаващо се с множество забележителни черти. Блестящи тюркоазени очи светеха от двете страни на един правилен, подобен на перка на акула нос. Той съответно бе надвиснал над намазани с брилянтин мустаци, които бяха еластични като пружини на часовник и ту се свиваха, ту се изпъваха, когато изобилстващата на златни зъби уста дъвчеше отбраните лакомства и произнасяше някой забавен монолог, допринасящ за допълнителното повдигане на настроението на неговите сътрапезници. Една необикновено удължена брадичка се движеше така енергично нагоре-надолу, сякаш имаше свой живот.
Реймънд забеляза също и интересната татуировка над дясната вежда, както и голямата диамантена халка, която висеше от лявото ухо.
От шията надолу премяната на този джентълмен, изглежда, бе изцяло по английската мода от началото на 19-и век. Над бялата копринена вратовръзка стърчеше висока колосана яка. Жилетката от червен брокат беше извезана с арабески от златни нишки. По нея щедро бяха окичени сребърен ланец за часовник и други сребърни верижки, гордост за всеки франт. Носеше редингот от зелено кадифе, чиито ревери бяха обсипани със смарагди и сапфири, а изпод украсените с ширити ръкави се подаваха дантелени ръкавели.
Останалата част от облеклото се губеше от погледа под масата и Реймънд можеше само да гадае как изглежда. Той правилно се досети, че и тя се отличаваше със същата елегантност и разкош.
Силно го впечатлиха ръцете на джентълмена. Те бяха изящни, с дълги пръсти, по които имаше множество красиви пръстени; ноктите бяха лакирани и добре поддържани. Въпросните ръце бяха така призрачно бели, както и лицето на споменатия джентълмен. Приличаше на мумия, на която някой е вдъхнал живот. Но този някой беше вдъхнал доста много живот и мумията нямаше никакво намерение да се разпада на прах.
Реймънд продължаваше да се пули. Очите му бяха станали на палачинки, а в широко отворената му уста мухите свободно влизаха и излизаха. Докато зяпаше, той забеляза и нещо друго. Виждаше ясно фантастичния костюм, безбройните труфила и финтифлюшки. Но инстинктивно осъзна, че те не бяха плод на грижливо премислената ексцентричност на някакъв суетен позьор. Не. Това беше естественото облекло на човек, който знае кой е и какъв е.
А той беше професор Мерлин.
О, да. Наистина.
— Реймондо! — Професорът се надигна от стола и разтвори широко прекрасните си ръце в жест, който обхващаше всички едновременно и всеки един поотделно. — Ти си възстановен. Ела тъдява!
Младежът от Земята се вгледа в разноцветното море от лица, които го наблюдаваха с жадно любопитство. За миг като че си глътна езика.
— Хайде — прошепна Зефир, — кажи „здрасти“.
Реймънд помаха глуповато.
— Здрасти — каза той.
— Здравей и ти, Реймондо. — Професорът сведе глава, както се прави в присъствието на царска особа.
Пируващите ги възнаградиха с бурни аплодисменти. Някои хвърли розовата си перука нагоре към изпъстрения с фрески таван. Друг пък си подхвърли главата, а после отново ловко я прихвана с раменете си. За щастие Реймънд пропусна да види това.