Сребърен куршум [bg]

— Този път вие сте пръв — казах.

Той кимна.

— Добре, убиецът е взел мобилния телефон на Джери Винсънт — или от трупа му, или защото е бил в куфарчето му.

— Ясно.

— Вчера, точно преди да се срещнем с вас, получих разпечатките на телефонните му разговори. В деня на убийството три пъти са го търсили от Бюрото. Четири дни по-рано са му звънили още два пъти. Разговарял е с някого там. Или те са разговаряли с него.

— Кой?

— Не мога да кажа. Всички изходящи разговори от Бюрото се водят на главния телефон. Знам само, че са му се обаждали от Бюрото, без имена.

— Колко дълги са били разговорите?

Бош отново се поколеба, неуверен каква част да ми разкрие. Погледна бележника в ръката си и видях, че неохотно решава да ми каже още нещо. Щеше да се ядоса, когато установеше, че нямам какво да му дам в замяна.

— Всички са били кратки.

— Колко кратки?

— Никога повече от минута.

— Тогава може просто да са бъркали номера.

Детективът поклати глава.

— Прекалено често. Искали са нещо от него.

— Някой от там питал ли е за полицейското разследване?

— Още не.

Замислих се за всичко това и свих рамене.

— Е, може да го направят и тогава ще узнаете.

— Да, а може да не го направят. Не е в техния стил, ако разбирате какво искам да кажа. Сега е ваш ред. Какво знаете за федералната връзка?

— Нищо. Потвърдих, че Винсънт не е имал федерални дела.

Лицето на Бош потъмня: осъзнаваше, че съм го изиграл.

— Искате да кажете, че не сте открили федерални връзки, така ли? Даже визитка на човек от Бюрото в кантората?