Сребърен куршум [bg]

Елиът поклати глава.

— Направо не мога да повярвам. Бяхме готови за процес идната седмица и нямам намерение да го отложа. От пет месеца чакам да изчистя името си! Имате ли представа какво е невинен човек да трябва цяла вечност да чака за справедливост? Да чете всякакви инсинуации и оскърбления в медиите? Прокурорът да души наоколо в очакване да направя хода, заради който ще анулират гаранцията ми? Вижте това!

Изпъна левия си крак и повдигна крачола си, за да покаже джипиеса, който му беше наредила да носи съдия Холдър.

— Искам всичко това да приключи!

Кимнах утешително. Ако му кажех, че искам да отложа процеса, веднага щеше да отхвърли кандидатурата ми. Реших да повдигна този въпрос при обсъждане на стратегията, след като сключа сделката — ако изобщо се стигнеше дотам.

— Имал съм много несправедливо обвинени клиенти — излъгах го. — Очакването на справедливост може да стане почти непоносимо. Но това прави и оправдаването още по-важно.

Елиът не отговори и аз не оставих тишината да се проточи.

— Почти цял следобед преглеждах документите и доказателствения материал по вашето дело. Убеден съм, че не се налага да отлагате процеса, господин Елиът. Повече от готов съм да се заема с него. Друг адвокат може би няма да е готов, но аз — определено.

Това беше най-доброто, с което можех да го зарибя, в по-голямата си част лъжи и преувеличения. Ала не спрях дотам.

— Проучих стратегията за процеса, която е очертал господин Винсънт. Не бих я променил, но мисля, че мога да я усъвършенствам. И съм готов да го направя следващата седмица, ако се наложи. Известно отлагане винаги може да е полезно, но не е непременно необходимо.