Сребърен куршум [bg]

— Това представлява ли някакъв проблем за теб, Мик?

Погледнах го в огледалото.

— Аз не участвам в уравнението, Сиско.

— Знам, обаче искам да се уверя, че няма проблем за теб. Нали разбираш какво искам да кажа?

Обърнах се към прозореца и за миг се замислих. После пак го погледнах в огледалото.

— Не, няма никакъв проблем. Но ще ти кажа нещо, Сиско. Тя е една от четирите най-важни хора в моя живот. Ти си с около трийсет и пет кила по-тежък от мен — и естествено, всички са само мускули. Обаче ако я нараниш, ще намеря начин да ти го върна. Това представлява ли проблем за теб?

Той премести поглед от огледалото към пътя пред себе си. Бяхме в крайното платно и се движехме бавно. Стачкуващите сценаристи се бяха струпали на тротоара и забавяха хората, които излизаха от студиото.

— Не, Мик, няма никакъв проблем.

Известно време помълчахме, докато бавно се придвижвахме напред. Сиско час по час ме поглеждаше в огледалото.

— Какво има? — попитах накрая.

— Ами, сетих се за дъщеря ти. Това прави един човек. И после Лорна. Чудех се кои са другите двама.

Преди да успея да отговоря, в ръката ми засвири електронната версия на увертюрата на „Вилхелм Тел“. Погледнах дисплея — пишеше „непознат номер“. Отворих телефона.

— Холър слуша.

— Моля, почакайте един момент да ви свържа с Уолтър Елиът — каза госпожа Албрект.

След миг чух познатия глас.

— Господин Холър?

— Да?

Усетих стягане под лъжичката. Явно беше взел решение.

— Нещо в делото ми направи ли ви впечатление, господин Холър?

Въпросът ме свари неподготвен.

— Какво имате предвид?

— Един адвокат. Имам един адвокат, господин Холър. Разбирате ли, аз трябва да спечеля това дело не само пред съдията и съдебните заседатели, но и в съда на общественото мнение.

— Разбирам — отвърнах аз, въпреки че не схващах точно смисъла на казаното.

— През последните десет години избрах много печеливши филми, в които инвестирах парите си. Мисля, че успях да ги избера, защото имам нюх за общественото мнение и вкусове. Наясно съм какво харесват хората, защото знам какво си мислят.

— Убеден съм в това.

— И според мен хората вярват, че колкото си по-виновен, толкова повече адвокати ти трябват.

Виж, тук не бъркаше.

— Затова, когато наех господин Винсънт, първите ми думи към него бяха: никакъв отбор мечта, само вие. Отначало взехме още една адвокатка, но това беше временно. Тя изпълни определена цел и си тръгна. Един адвокат, господин Холър. Така го искам. Само един — най-добрият, който мога да си осигуря.

— Разби…

— Реших, господин Холър. Успяхте да ми направите впечатление, когато бяхте тук. Бих искал да ангажирам услугите ви за процеса. Вие ще сте моятт единствен адвокат.

Трябваше да успокоя гласа си, преди да му отговоря.

— Радвам се да го чуя. Да минем на „ти“ тогава. Аз съм Мики.

— Добре, Мики. Но държа на едно условие, преди да си стиснем ръцете.

— Да?

— Никакво отлагане. Започваме процеса по график. Искам да чуя, че го казваш.