Сребърен куршум [bg]

— Ходих в болницата, когато те простреляха — каза той. — Не знам точно защо. Видях го по новините и съобщиха, че си ранен в корема. Тия рани са опасни. Помислих си, че ако им трябва кръв или нещо подобно, може да… Предполагах, че кръвните ни групи са еднакви, нали се сещаш? Както и да е, беше пълно с репортери и камери. Тръгнах си.

Усмихнах се, после избухнах в смях. Не успях да се овладея.

— Какво ти е толкова смешно?

— Ти, ченгето, си отишъл доброволно да дариш кръв на адвокат! Колегите ти щяха да те заплюят.

Сега беше негов ред да се усмихне и да кимне.

— Виж, не се сетих за това.

После усмивките ни изчезнаха сякаш от само себе си и се възцари неловко мълчание между двама непознати. Накрая Бош си погледна часовника.

— Групите за арестите се срещат след двайсет минути. Трябва да бягам.

— Добре.

— До скоро, адвокат Холър.

— До скоро, детектив Бош.

Той заслиза по стъпалата. Аз останах на мястото си. Чух колата му да запалва, после той потегли надолу.