Сребърен куршум [bg]

Бош кимна и отново сведе поглед към бележника.

— Още какво имате за мен? — попита, без да вдига очи.

— Какво искате да кажете?

Детективът ме погледна и размаха бележника, сякаш е лек като перце и същото се отнася за информацията в него.

— Ще проверя имената и ще видя къде са сега тия хора. Оня с незаконното оръжие може да е излязъл и да търси отмъщение. Обаче това са стари дела. Ако заплахите бяха сериозни, най-вероятно отдавна щяха да са изпълнени. Също като заплахите, които е получавал като прокурор. Тъй че ме занимавате с празни работи, господин адвокат.

— Празни ли? Някои от тези хора са го заплашвали, когато са ги отвеждали в затвора. Може да са пуснали някой от тях. Някой може току-що да е излязъл и да е изпълнил заплахата си. А може да са поръчали убийството му от затвора. Има много възможности и не бива да се пренебрегват като празни работи. Не разбирам вашето отношение.

Бош се усмихна и поклати глава. Спомних си, че баща ми правеше същото, когато се канеше да каже на мен, петгодишния, че нещо не съм разбрал.

— Изобщо не ме интересува мнението ви за моето отношение. Ще проверим вашите улики. Но аз търся нещо малко по-актуално. Нещо от текущите дела на Винсънт.

— Е, тук не мога да ви помогна.

— Можете, естествено. Сега всички дела са ваши. Предполагам, че ги преглеждате и се срещате с новите си клиенти. Ще се натъкнете, ще видите или чуете нещо, което не пасва, което не ви се струва наред, което може би ще ви поуплаши. И тогава ще ми се обадите.

Вперих очи в него, без да отговоря.

— Човек никога не знае — продължи той. — Това може да ви спаси от…

После сви рамене и не довърши, но мисълта му беше ясна. Опитваше се да ме подплаши, за да ме накара да му окажа далеч по-голямо съдействие, отколкото позволяваше съдия Холдър и отколкото смятах, че е редно.

— Едно е да ви разкривам информация от закрити случаи — отвърнах. — И съвсем друго — да ви издавам, сведения от текущи дела. Пък и знам, че искате много повече от самите заплахи. Смятате, че Джери се е натъкнал на нещо или е знаел нещо, заради което са го убили.

Бош — не сваляше очи от мен — бавно кимна. Аз се предадох пръв.

— Какво ще кажете за известна взаимност, детектив? Какво ви е известно и не ми го разкривате? Какво е имало в лаптопа, че е било толкова важно? Какво е имало в папката?

— Не мога да разговарям с вас за следствие, което се води в момента.

— Вчера можехте, когато ме попитахте за ФБР.

Той ме погледна и присви тъмните си очи.

— Не съм ви питал за ФБР.

— Стига де. Попитахте дали е имал федерални дела.

Защо ще го правите, ако няма някаква федерална връзка? Предполагам, че се отнася за ФБР.

Бош се поколеба. Имах чувството, че съм познал и съм го приклещил в ъгъла. Като бях споменал Бюрото, го бях накарал да си мисли, че знам нещо. Сега щеше да му се наложи да даде, за да получи.