Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Но не беше и кралят седеше на бюрото си.
Рот вдигна поглед от лупата, която държеше над някакъв документ. Дори през слънчевите очила се виждаше, че е бесен.
— Очаквах те.
В главата на Фюри Магьосника развя черната си роба и се настани на шезлонг, застлан с човешка кожа. Заменям кралството си за пуканки и ментови бонбони. Това ще бъде зрелищно.
Фюри влезе в кабинета, като очите му едва забелязваха сините стени, кремавата копринена дамаска на диваните и бялата мраморна рамка на камината. Носещата се във въздуха миризма на лесър му подсказа, че Зейдист е бил тук.
— Предполагам, че Зи вече е говорил с теб — подхвана той, защото нямаше смисъл нещата да не се наричат с истинските им имена.
Рот остави лупата и се изтегна зад бюрото си в стил Луи XIV.
— Затвори вратата.
Фюри затвори двойната врата.
— Искаш ли аз да говоря първи?
— Не, вече достатъчно си говорил. — Кралят вдигна масивните си ботуши и ги стовари върху деликатното бюро. Те се приземиха на плота като гюлета. — Много говориш.
Фюри зачака изброяването на провалите му от учтивост, а не от любопитство. Отлично знаеше в каква ситуация е: търсеше си смъртта навън, беше приел ролята на Примейл, но не завършваше церемонията, взимаше прекалено много участие в живота на Зи и Бела, не обръщаше достатъчно внимание на Кормия, пушеше непрекъснато…
Фюри насочи цялото си внимание към краля и зачака глас, различен от този на Магьосника, да изреди паденията му.
Но не се случи нищо такова. Рот не каза абсолютно нищо.
Което явно означаваше, че проблемът е толкова очевиден, та псе едно да сочиш избухваща бомба и да кажеш: Колко е шумна. Сигурно ще остави пукнатина на пътя, нали?
— Всъщност, размислих — рече Рот. — Ти ми кажи какво да правя с теб. Какво, по дяволите, да те правя?
Фюри не отговори и Рот измърмори:
— Нямаш ли отговор? И ти ли не знаеш какво трябва да се направи?
— Мисля, че и двамата знаем какъв е отговорът.
— Не съм толкова сигурен. Ти как мислиш, че трябва да постъпя?
— Изключи ме от дежурствата за известно време.
Отново настана мълчание.
— Това ли решаваме да направим? — попита Фюри. Наистина имаше нужда да си запали една.
Двата ботуша на Рот се опряха при пръстите.
— Не знам.
— Това означава, че искаш да се бия? — Такъв изход би бил по-добър, отколкото изобщо можеше да се надява. — Ще ти дам думата си…
— Майната ти. — Рот скочи рязко и заобиколи бюрото. — Казал си на близнака си, че се прибираш тук, но се обзалагам, че си отишъл да се видиш с Ривендж. Обещал си на Зи да спреш тази история с убийците и не го направи. Обяви, че ще станеш Примейл, а не си такъв. Разправяш как се прибираш в стаята си да поспиш, но всички знаем какво правиш там. Наистина ли очакваш да приема думата ти за нещо?
— Кажи ми какво искаш да направя.
Зад очилата бледите и нефокусирани очи на краля търсеха отговор.
— Не съм сигурен, че принудително отстраняване и терапия биха ти помогнали, защото не би направил нито едно от двете.
Смразяващ страх се промъкна като мокро куче в душата на Фюри.
— Ще ме изхвърлиш ли?
Беше се случвало в историята на Братството. Не често. Но се беше случвало. Сети се за Мърдър… Да, той беше последният изритан.
— Не е така просто — отговори Рот. — В какво положение би поставило това Избраниците? Примейлът винаги е бил член на Братството, и то не само заради потеклото си. А и Зи не би го приел добре, въпреки че в момента ти е много ядосан.
Страхотно. Спасителната му мрежа бе това, че трябваше да предпазят близнака му от полудяване и да осигурят на Избраниците мъжката им курва.
Кралят отиде до прозореца. Навън дърветата се поклащаха от излезлия вятър.
— Ето какво мисля. — Рот повдигна очилата от носа си и потърка очи, като че имаше главоболие. — Трябва…
— Съжалявам — каза Фюри, защото това беше единственото, което можеше да предложи.
— Аз също. — Рот остави очилата да се настанят на мястото си и поклати глава. Върна се при бюрото и седна. Челюстта му беше стегната също както и раменете. Отвори едно чекмедже и извади черен кинжал.
Този на Фюри. Онзи, който беше оставил в пряката.
Явно Зи беше намерил проклетото нещо и го беше донесъл у дома.
Кралят завъртя оръжието в ръката си и прочисти гърло.
— Дай ми и другия. Отстранен си за постоянно. Дали ще се видиш с психотерапевт или не, и как вървят нещата с Избраниците, не е моя работа. Няма да ти давам съвети, защото истината е, че ще направиш каквото решиш. Нищо, за което настоявам или моля, няма да промени това.