Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
— Въвлечени са били и ченгета? Боже…
— Така че нямах време за устни упражнения.
Гласовете им заглъхнаха, докато Зейдист не произнесе по-силно:
— Осъзнаваш ли какво ще му причини това? Братството е неговият живот.
— Ти си този, който ми обърна внимание върху проблема. Помисли добре. Една седмица без битки и кратка почивка няма да са в състояние да го решат.
Отново настъпи мълчание.
— Трябва да отида да проверя как е Бела. Поговори с Фюри, преди напълно да сринеш живота му. Той ще те послуша. И му върни това.
Когато се чу звук от нещо тежко, поставено вероятно върху бюрото, Кормия се втурна в една от стаите за гости. Само миг по-късно чу как брат Зейдист се отправи с тежки стъпки към стаята си.
Опасен за себе си и за останалите?
Тя не можеше да си представи Примейлът да се държи брутално с враговете им или да излага себе си на риск поради невнимание. Но защо би лъгал брат Зейдист?
Не би го направил.
Изведнъж почувствала изтощение, тя седна на ръба на леглото и се огледа безцелно. Стаята беше боядисана и обзаведена в същия нюанс на лилавото като любимите й рози.
Какъв прекрасен цвят, помисли си тя и се отпусна назад върху завивката.
Наистина беше прекрасен, но не успя да успокои напрежението й.
Колдуелската «Галерия» представляваше двуетажна сграда, помещаваща магазини на «Холистър», «Ейч енд Ем», «Експрес», «Банана Репъблик» и «Ан Тейлър» и се намираше в извън жилищната част на града. Три от големите вериги супермаркети — «Джей Си Пени», «Лорд енд Тейлър» и «Мейсис» — бяха разположени в близост до всяко от трите стълбища на първия етаж и това я превръщаше в типичен средностатистически мол. Три четвърти от посетителите бяха тийнейджъри, а една четвърт бяха безгрижни скучаещи домакини. Списъкът с места за хранене включваше «Макдоналдс», «Куик Уок», «Калифорния Смуви», «Анти Ан» и «Синабън». На щандове, разположени по средата на коридорите, се продаваха ръчно плетени изделия, играчки с кимащи глави, мобилни телефони и календари с животни.
Миришеше на застоял въздух и пластмасови ягоди.
Мили боже, той се беше озовал в мола.
Джон Матю не можеше да повярва, че се намира тук. На това му се казва омагьосан кръг.
Мястото явно беше претърпяло ремонт, откакто го беше виждал за последно, и бежовите нюанси бяха заменени от ямайски десен в розово и синьо-зелено. Навсякъде — от подовите плочки до кошчетата за боклук, саксиите за изкуствени цветя и фонтанчетата. Изглеждаше като хавайска риза на петдесетгодишен мъж. Развеселяващо, непривлекателно и не на място.
Боже, как се променяха нещата. При последното си идване тук беше мършав сирак, тътрещ се след група от също така нежелани хлапета. А ето го сега, с уголемени кучешки зъби в устата, обувки номер четирийсет и осем и тяло, на чийто път никой не би се изпречил.
Въпреки всичко, продължаваше да е сирак.
И като ставаше дума за сираци, той много ясно си спомняше разходките им до мола. Всяка година преди Коледа от «Св. Франсис» водеха възпитаниците си в «Галерия». Беше някак жестоко, тъй като никое от децата нямаше пари да си купи която и да било от лъскавите красиви вещи за продан. Джон винаги се беше притеснявал, че ще ги изхвърлят навън, защото никой не носеше пазарски торби, за да узакони правото на групата да ползва тоалетните.
Нямаше да имат подобен проблем тази вечер, помисли си той и потупа задния си джоб. В портфейла му имаше четиристотин долара, спечелени от работата му в офиса на тренировъчния център.
Каква утеха беше да има зелено за харчене и да се чувства на място сред масата от пазаруващи.
— Портфейла ли си забрави? — попита Блей.
Джон поклати глава.
— У мен е.
Куин водеше на няколко метра пред тях и се движеше бързо. Не спираше да препуска още от влизането им и когато Блейлок се спря пред «Брукстоун», той погледна часовника си с очевидно нетърпение.
— Да побързаме, Блей — отсече той. — Имаме един час, преди да затворят.
— Какво ти става тази вечер? — намръщи се Блей. — Много си кисел.
— Няма значение.
Закрачиха бързо, отминавайки групи от десетина-дванайсет годишни хлапета, които се движеха заедно като пасажи от рибки, всеки със своя вид и пол. Момчетата и момичетата не се смесваха, нито вандалите с мамините синчета. Границите бяха много ясни и Джон си спомняше отлично как точно стоят нещата. Той винаги оставаше извън всяка група и това му даваше възможност да наблюдава всички.