Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
— Виждаш ли мигащото червено око? Това е охранителна камера. Така че този боклук… — Тя приближи пакетчетата към камерата, после отвори портфейла. —… Тези два грама кокаин и три таблетки екстази, появили се от горния джоб на сакото ти, господин… Робърт Финли… са дигитално документирани. Я виж ти! Имаш две красиви дечица. Биха предпочели утре да закусват с теб, а не да се хранят с бавачката, докато жена ти се опитва да те измъкне от затвора.
Тя прибра портфейла обратно в сакото му и задържа наркотиците.
— Предлагам да решим проблема, като поемем в различни посоки. Никога вече не идвай в моя клуб. А аз няма да пратя миниатюрните ти топки в затвора. Какво ще кажеш? Сделка или не?
Докато той размишляваше дали да приеме предложението на банката, или да отвори друга кутия, Хекс се изправи и отстъпи леко назад, за да може да замахне с крак, ако се наложеше. Не мислеше, че ще се стигне дотам. Телата на хората, възнамеряващи да се съпротивляват, бяха напрегнати, а погледите им — остри. Устаткото беше съвсем отпуснат и очевидно егото му се беше изпарило.
— Върви си у дома — нареди му тя.
И той я послуша.
Докато се отдалечаваше тромаво, Хекс прибра наркотиците в задния си джоб.
— Хареса ли ти представлението, Джон Матю? — попита, без да се обръща.
Когато погледна през рамо, дъхът й спря. Очите на Джон блестяха в мрака… Младежът се взираше в нея по начина, по който го правят мъжките вампири, жадни за секс. Сериозен секс.
Мили… боже. Той вече не беше малкото момче, което тя познаваше.
Дори без да осъзнава, че го прави, тя проникна в съзнанието му благодарение на част от природата си на симпат. Той си представяше себе си на легло с омачкани чаршафи, с ръце върху гигантския си член и с нея в съзнанието си, докато се изпразваше.
Беше го правил много пъти.
Хекс се обърна и тръгна към него. Когато го доближи, той не отстъпи назад и това не я изненада. В този миг той не беше непохватният младеж, който би избягал. Беше самец, който я посрещаше в упор.
А това беше… О, дяволите да я вземат, не беше възбуждащо. Ама никак.
Мамка му.
Като вдигна поглед към него, смяташе да го посъветва да насочи искрящите си сини очи към човешките жени в клуба и да не се занимава с нея. Възнамеряваше да каже, че далеч не е неговият тип и по-добре да спре с фантазиите си. Искаше да го предупреди, точно както беше направила с всички други, като се изключеше полумъртвият Бъч О'Нийл, преди да стане член на Братството.
Вместо това изрече с тих глас:
— Следващия път, като си мислиш за мен по този начин, кажи името ми, когато свършваш. Така ще е още по-възбуждащо.
Тя отърка рамо в гърдите му, когато посегна да отвори вратата на клуба.
Усети тежкото му дишане в ухото си.
Когато се върна към работа си, си каза, че тялото иМ е разгорещено заради положеното усилие, докато влачеше нещастника навън.
Нямаше абсолютно нищо общо с Джон Матю.
След влизането на Хекс в клуба Джон остана да стои отвън като пълен идиот. Което беше напълно логично, тъй като почти цялата кръв от мозъка му се беше озовала в члена му, в чисто новите, но стари на вид джинси. Останалата част беше в лицето му.
Това значеше, че главата му е празна.
Откъде, по дяволите, знаеше тя какво прави той, докато мисли за нея?
Един от маврите, охраняващи офиса на Ривендж, се приближи към него.
— Влизаш или излизаш?
Джон се затътри обратно към сепарето, довърши бирата си на две глътки и се зарадва, когато една сервитьорка му донесе нова, без дори да е поръчвал.
Хекс се беше изгубила в централната част на клуба и той я потърси с поглед, като се опитваше да я зърне през водната стена, отделяща ВИП зоната.
Макар че не му бяха нужни очите, за да знае къде се намира тя. Можеше да я почувства. Сред множеството тела в клуба той знаеше точно кое принадлежи на нея. Тя беше до бара.
Боже, мисълта, че се беше справила с два пъти по-едър от нея мъж, без да пролее капка пот, разпалваше желанието му. Фактът, че не изглеждаше обидена от фантазиите на Джон за нея, му носеше облекчение. А това, че искаше той да произнесе нейното име при кулминацията, беше… Щеше му се да се случи на мига.
Май това даваше отговор на въпроса дали предпочита слънчева светлина, или гръмотевици. И също така с какво щеше да се занимава, когато се прибереше у дома.
9.
Далече от просторните, като че съставени от кръпки ферми в околностите на Колдуел, на север от градовете, накацали по бреговете на река Хъдсън, на около два часа от канадската граница се издигаше планината Адирондак. Величествена, залесена с борове и кедри по върха и склоновете си, тя беше формирана от ледници, разпрострели се надолу до границата на Аляска, преди тази територия да е била позната под това име и преди да са съществували хора или вампири, че да определят границите й.