Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Сърцето на Фюри спря за миг. Сред всички варианти, преминали през главата му, за това, как би протекла тази конфронтация, нямаше такъв, при който Рот просто се оттегля.
— Все още ли съм един от братята?
Кралят се загледа в кинжала и това даде на Фюри отговора от три думи — само по име.
Някои неща нямаше нужда да бъдат произнасяни на глас, нали така?
— Ще говоря със Зи — измърмори кралят. — Ще кажем, че излизаш в отпуск. Вече няма да се биеш и няма да присъстваш на събранията.
Фюри се почувства, сякаш падаше от сграда и току-що бе видял името си изписано на паважа долу.
Вече нямаше предпазни мрежи. Нямаше обещания за нарушаване. Занапред кралят щеше да го приема като нещо отделно от всички тях.
Хиляда деветстотин трийсет и втора, помисли си. Беше останал в Братството само седемдесет и шест години.
Вдигна ръка към гърдите си, обхвана с длан дръжката на втория кинжал, извади оръжието с едно движение и го остави върху светлосиньото бюро.
Поклони се на краля си и напусна, без да каже нито дума.
Браво, извика Магьосника. Колко жалко, че родителите ти са мъртви, приятелю. Биха се насладили на този миг на слава. Я почакай, защо да не ги върнем?
В съзнанието му се явиха два образа — на баща му, изгубил съзнание в стая, пълна с празни бутилки от бира, и на майка му, легнала на леглото с лице, извърнато към стената.
Фюри се прибра в стаята си, извади запасите си, сви си цигара и я запали.
След случилото се тази вечер и с Магьосника, чийто нетърпим глас отекваше в главата му, той или трябваше да пуши, или да крещи. Така че реши да пуши.
В другия край на града Хекс не беше никак щастлива, докато придружаваше Ривендж през задния изход на «Зироу Сам» до бронираното му бентли. Рив не изглеждаше по-добре, отколкото тя се чувстваше. Шефът иМ представляваше мрачна тъмна сянка в дългото си кожено палто, докато се движеше бавно по алеята.
Тя отвори за него вратата на шофьора и го изчака да се настани на седалката с помощта на бастуна си. Въпреки двайсет градусовата температура на нощта, той пусна отоплението и придърпа яката на палтото си по-високо към врата — знак, че последната доза допамин спира да действа. Винаги отиваше, без да е приемал медикаменти. Иначе не беше безопасно.
Така или иначе, не беше безопасно.
През всичките двайсет и пет години тя беше настоявала да го придружава за подкрепа при посещенията на изнудвачката му, но той винаги я отрязваше и затова се научи да си държи устата затворена. Цената на мълчанието й обаче беше лошото настроение.
— След това в тайната си квартира ли ще отидеш?
— Да.
Тя затвори вратата и остана загледана в него, докато потегляше. Не й казваше къде се провеждат срещите, но тя знаеше приблизителното местоположение. Джипиес системата в колата показваше, че се движи към северната част на щата.
Боже, мразеше онова, което му се налагаше да върши.
Благодарение на грешка, допусната от нея преди две и половина десетилетия, на Рив му се налагаше да се превръща в курва всеки първи вторник от месеца, за да ги защити.
Принцесата симпат, която обслужваше, беше опасна. И ненаситна за него.
В началото Хекс беше очаквала, че двамата ще бъдат набелязани за депортиране към колонията на симпатите. Но кучката се беше оказала по-хитра. Ако ги бяха заточили, щяха да са късметлии да оцелеят и шест месеца въпреки силата си. Мелезите не можеха да се мерят с чистокръвните, а и Принцесата беше омъжена за собствения си чичо.
А той беше най-жадният за власт и притежания деспот, който някога се бе раждал.
Хекс изруга. Нямаше представа защо Рив не я бе намразил и не можеше да си представи как успяваше да понесе такъв секс. Но имаше чувството, че именно тези нощи бяха причината той да се грижи така добре за момичетата си. За разлика от обикновения сводник, той отлично разбираше какво изпитват проститутките. Знаеше точно какво е да легнеш с някого, когото не желаеш, само защото притежава нещо, което ти е нужно. Било то пари или мълчание.
Хекс продължаваше да търси изход, но ситуацията беше още по-нетърпима заради това, че Рив беше спрял опитите си да се освободи. Смятаното някога за кризисна ситуация сега вече беше новата реалност. Две десетилетия по-късно той все още правеше секс, за да ги защити, и все така вината беше на Хекс. Всеки първи вторник от месеца той отиваше да стори нещо немислимо с някого, когото мразеше… това беше животът им.