Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
— По дяволите — каза тя на празната улица. — Кога ще се промени това?
Единственият отговор, който получи, беше порив на вятъра, запратил в нейна посока страници от вестник и найлонови торбички.
Когато влезе обратно в клуба, очите й се настроиха към примигването на лазерите, ушите й поеха откачената музика, а кожата й регистрира леко понижаване на температурата.
ВИП зоната беше относително спокойна, имаше само постоянни клиенти, но тя размени погледи с двамата охранители, които й кимнаха, за да покажат, че е чисто. Огледа момичетата, обслужващи сепаретата. Наблюдаваше сервитьорките, разтоварващи подносите си, сервирайки поредното питие. Провери нивото на алкохола в бутилките зад ВИП бара.
Когато стигна до велуреното въже, огледа тълпата в основната част на клуба. Танцуващото множество се движеше като неспокоен океан — надигаше се, спускаше се, разделяше се и пак се събираше. Новосформиращи се двойки и тройки се въртяха по периферията, лазерите отскачаха от засенчени лица и тела, слети в едно.
Тази вечер заведението беше сравнително слабо посетено, но с напредването на седмицата посетителите се увеличаваха, за да достигнат максималния си брой в събота. За нея като шеф на охраната петъците бяха най-натоварени, тъй като всички идиоти изпускаха парата от тежката работна седмица, като взимаха прекалено много наркотици, като или предозираха, или започваха свади.
Независимо от деня обаче, като се имаше предвид, че различните видове зависимости носеха основните приходи на клуба, проблеми можеха да възникнат във всеки един момент всяка нощ.
Хубавото беше, че работата й харесваше. Рив се занимаваше с продажбата на наркотици, алкохол и жени, управляваше флотата си от букмейкъри за спортни залагания, свързани с мафията във Вегас, и поемаше множество специални поръчки от типа «принудително наказание». Нейната грижа бе всичко в клуба да бъде под контрол и бизнесът да върви с възможно най-малък контакт между полицията и постоянните посетители.
Точно се канеше да отиде и да провери долния етаж, когато забеляза, че на входа се появиха онези, които наричаше «момчетата».
Отстъпи назад в сянката и проследи с поглед как тримата млади вампири се приближиха към ВИП зоната, преминаха отвъд велуреното въже и се насочиха към задната част. Винаги сядаха на масата на Братството, ако беше свободна. Правеха го или по стратегически причини, тъй като тя се намираше близо до изхода за евакуация, или им беше наредено от съответните висшестоящи да сядат там и да се държат прилично.
Под «висшестоящи» имаше предвид краля Рот.
Да, момчетата не приличаха на средностатистическите наперени младежки компании, каза си тя, докато те се настаняваха. По много причини.
Онзи с разноцветните очи настървено търсеше върху коя мадама да се приземи и верен на себе си, след като поръча бира «Корона», се насочи към общата част на клуба да се огледа за обект. Червенокосият остана, което също не беше изненада. Той беше съвършеният бойскаут, праволинеен като чертожна линия. Това събуждаше подозренията иМ и я караше да се чуди какво ли се криеше под имиджа му на примерен младеж.
От тримата обаче истинският проблем представляваше немият. Казваше се Терър, известен още като Джон Матю, и кралят му беше настойник. А това, що се отнасяше до Хекс, превръщаше хлапето в скъп порцелан, озовал се в съблекалнята на бейзболисти. Случеше ли му се нещо, с клуба беше свършено.
Хлапето наистина се беше променило през последните няколко месеца. Беше го виждала като претранс, съвсем мършав и слаб, напълно уязвим, но сега беше наистина едър мъж… А големите мъже създаваха ядове, ако решаха да развъртят юмруци. Засега Джон се придържаше към стила «седя и наблюдавам». Очите му бяха прекалено стари за това младо лице и издаваха, че е преминал през гадни неща. И именно тези гадни неща наливаха масло в огъня, когато някой си изпуснеше нервите.
Онзи с разноцветните очи на име Куин, син на Лохстронг, се върна с две навити блондинки, които очевидно бяха избрали цвета на дрехите си така, че да подхожда на коктейлите им «Космополитен» — и двете бяха облечени оскъдно в розово.
Рижият, Блейлок, не беше много ентусиазиран, но това не беше проблем, защото Куин имаше ентусиазъм и за двамата. Би му стигнал и за Джон Матю, но той не се включваше в играта. Поне Хекс не го беше виждала.
След като приятелите на Джон изчезнаха към дъното с дашните момичета, Хекс се приближи към него без особена причина. Той се напрегна, когато срещна погледа й, но той винаги правеше така и също така винаги я наблюдаваше. Когато си шеф на охраната, повечето посетители обичат да знаят къде си.