Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Заизмъква тениската от колана на панталона си, за да прикрие малкия си проблем, а Блей попита:
— За кого е гривната?
Джон изписа бързо:
— За мен е.
— Да, сигурно. Няма да стане на твоята китка. — Последва пауза. — Не е нужно да ми казваш, ако не искаш.
— Честна дума, не е нищо сериозно.
— Добре. — След около минута Блей добави: — След това ще искаш да отидем в «Зироу Сам», нали?
Джон остана с наведена глава, докато кимаше.
Блей се засмя меко.
— И аз така си помислих. Мога да се обзаложа, че същото важи и за утре.
— Утре не мога — изписа Джон, без дори да се замисли.
— Защо?
По дяволите.
— Просто не мога. Трябва да си остана вкъщи.
От пробната се чу ново простенване, последвано от глухо и ритмично потропване.
Когато звукът спря, Блей пое дълбоко въздух, като че току-що беше завършил тренировката си. Джон не го винеше. И той би напуснал магазина незабавно. Под приглушеното осветление в безлюдния магазин окачените дрехи изглеждаха зловещо.
А и ако отидеха в «Зироу Сам» възможно най-бързо, имаше поне два часа, през които се надяваше да зърне Хекс, което беше…
Нелепо. Наистина.
Минутите отминаваха. Десет. Петнайсет. Двайсет.
— По дяволите — измърмори Блей. — Какво правят?
Джон вдигна рамене. Като се имаха предвид наклонностите на приятеля им, никой не можеше да направи точно предположение.
— Хей, Куин? — извика Блей. Не последва отговор, нито звук дори, и той стана. — Ще отида да проверя.
Блей се приближи към пробната и почука. След миг мушна глава през вратата. Очите му просветнаха, той отвори уста и почервеня от корените на рижата си коса чак до дланите.
Добре. Сеансът не беше завършил. И каквото и да се случваше, струваше си да бъде видяно, защото Блей не се обърна веднага. След миг поклати бавно глава, сякаш отговаряше на въпрос, зададен от Куин.
Блей се върна при касите с наведена глава и ръце дълбоко в джобовете. Остана мълчалив, докато сядаше обратно на стола, но започна да потропва с крак, развивайки невиждана скорост.
Беше очевидно, че не иска да остава повече наоколо, и Джон напълно го разбираше.
Можеха да са в «Зироу Сам».
Там, където работеше Хекс.
Когато тази прекрасна малка натрапваща се мисъл влезе в главата му, на Джон му се прииска да удари челото си в плота. Боже… явно думата «жалък» трябваше да има нов правопис.
И той беше Д-Ж-О-Н М-А-Т-Ю.
8.
Сред проблемите на срама беше, че всъщност той не те правеше по-нисък или по-тих, нито по-малко забележим. Само ти се възприемаш така.
Фюри се изправи в двора на имението и се загледа в извисяващата се пред него фасада на дома на Братството. Беше мрачно сива, с безброй тъмни прозорци и напомняше закопан до врата гигант, недоволен от това, че е засипан с пръст.
Не беше готов да влезе в къщата, както и тя не беше готова да го приеме.
Усети повей и погледна на север. Нощта беше типична за август в северната част на щата Ню Йорк. Наоколо все още беше лято, дърветата бяха отрупани с листа, фонтанът работеше, а от двете страни на входа имаше насадени цветя. Въздухът обаче беше различен. Малко по-сух. И малко по-хладен.
Сезоните също както и времето бяха непреклонни в хода си.
Не че в това имаше нещо лошо. Сезоните отмерваха хода на времето. Точно както часовниците и календарите.
Остарявам, помисли си той.
Съзнанието му се впусна в посока, по-неприятна от ритането по задника, което вероятно го очакваше в къщата, и той премина през вестибюла, за да се озове във фоайето.
Гласът на кралицата прозвуча от билярдната зала, съпроводен от мекото потракване на топките и няколко глухи почуквания с щеката. Последва смях и ругатня с бостънски акцент, което означаваше, че Бъч, иначе способен да победи всеки в къщата, беше загубил от Бет. Отново.
Заслушан в тях, Фюри не можеше да си припомни последния път, когато беше играл билярд или просто беше прекарвал време с братята. Дори да се случеше, не се отпускаше напълно. Никога не го правеше. За него животът беше монета, на която от едната страна имаше нещастие, а на другата — предстоящо нещастие.
Нужна ти е нова цигара, приятел, изръмжа Магьосника. А още по-добре би ти дошла цяла бала. Това няма да промени факта, че си нещастен глупак, но пък увеличава шансовете ти да запалиш леглото, когато загубиш съзнание.
Фюри реши, че ще може да се справи с мъмренето, и тръгна нагоре. Ако имаше късмет, вратата на Рот щеше да е затворена.