Изгубена завинаги
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:
- Сега какво?
- Направихме предварителен ДНК анализ на петното
- Трябва да позвъниш на Териса Колинс - каза Берлеан. -
кръв и русия косъм - каза Берлеан.
За да я поразпитаме още малко.
Температурата в стаята сякаш падна с десет градуса. С
- Защо вие не й позвъните?
мъка откъснах очи от монитора и го погледнах.
- Опитахме се. Не вдига телефона си.
- Не само че е негова дъщеря - уведоми ме Берлеан и
Той ми върна мобилния. Включих го. Едно пропуснато
посочи изображението на монитора. - Тя е дъщеря и на
обаждане. Не натиснах веднага бутона, за да разбера кой ме
Териса Колинс.
е търсил. Имаше нещо като ненужна поща, надписът гласе
ше: „Когато Пеги Лий пееше: „ Това ли е всичко? ", имаше
предвид змията в гащите ти ли? Твоята малка Пиш-Пиш
търси виагра на 86BR22.com ".
Берлеан го прочете над рамото ми.
- Какво означава това?
Е Д И Н А Й С Е Т А Г Л А В А
- Едно от старите ми гаджета.
- Отвръща на твоя отколешна молба - каза Берлеан. -
Очарователно.
Набрах номера на Териса. Сигналът прозвуча няколко
Мина доста време, преди да дойда на себе си.
пъти, после се включи гласовата поща. Оставих й съобще
- Ти каза, че анализът е предварителен.
ние и затворих телефона.
Берлеан кимна с глава.
- А сега?
- Окончателните ДНК анализи ще отнемат още няколко
- Знаеш ли как се проследява местонахождението на
часа.
мобилен телефон? - попита Берлеан.
- Значи може и да грешиш.
- Знам.
88
89
- Тогава вероятно ти е известно, че докато мобилният
- Където ще можеш да ме подслушваш - забелязах аз.
е включен, дори да не се води разговор по него, можем да
- Приеми го, както щеш - каза Берлеан. - Ако имаш къс
засечем координатите му и да разберем къде се намира
мет, може и да разбера това-онова.
притежателят му.
Процедурата по освобождаването ми отне двайсетина
- Известно ми е.
минути. Тръгнах надолу по „Ке дез'Офевр" в посока на
- Така че, нямахме никакви притеснения относно место
Понт Ньоф. Питах се колко ли време ще отнеме. Имаше,
нахождението на госпожица Колинс. Разполагаме с подобна
разбира се, вероятност да съм поставен под наблюдение от
технология. Ала преди около час тя изключи телефона си.
Берлеан, ала според мен бе малко вероятно.
- Може би батерията й се е изтощила - предположих аз.
Отпред видях автомобил с номер 97 CS 33.
Берлеан свъсено ме погледна.
Ако това беше код, нещата, разбира се, щяха да са съв
- А може би просто се е нуждаела от време. Сигурно й
сем прости. Странното съобщение съдържаше номер 86 BR.
е било много трудно да ми разкаже за автомобилната зло22. Трябваше само да добавя по една единица към всяка
полука.
цифра. Осмицата става деветица. „В" се превръща в „С".
- Значи какво? Изключила е телефона си, за да избяга
Когато се приближих, от стъклото до шофьорското място
от спомените?
се плъзна лист хартия и падна на земята. Бележката бе при
- Точно така.
крепена към монета, за да не я отвее вятърът.
- Вместо просто да изключи звънеца - продължи той, -
Въздъхнах. Първо простият код, а сега и това. Толкова
госпожица Колинс си е изключила телефона?
ниско ли е паднал Джеймс Бонд?
- Не ти се вярва, така ли?
Вдигнах бележката от земята.
- Моля те. Все още можем да проследим обажданията
„УЛИЦА „ПОНТ НЬОФ" № 1, ПЕТИ ЕТАЖ. ХВЪРЛИ
й и да разберем на кого е звъняла и кой й е звънял. Пре
ТЕЛЕФОНА СИ ПРЕЗ ЗАДНОТО СТЪКЛО НА АВТО
ди около час госпожица Колинс е получила единственото
МОБИЛА."
обаждане за деня.
Така и направих. Колата потегли заедно с мобилния ми,
-От?
който бе включен. Нека сега го проследят. Свих вдясно. На
- Не мога да кажа. Номерът ни запрати чак в Унгария,
указания адрес се издигаше сградата на ,Дуи Вюитон"1, онази
в някакъв уебсайт, а после изгубихме следата. Обаждането
със стъкления купол на покрива. Универмагът „Кендзо" се
траеше само две минути. След това тя изключи телефона.
намираше на най-долния етаж и още щом отворих вратата, се
По същото време се е намирала в Музея на Роден. Нямаме
почувствах не на място. Влязох в стъкления асансьор и раз
представа къде е в момента.
брах, че на петия етаж е разположен ресторант на име „Конг".
Не казах нищо.
Когато асансьорът спря, на вратата ме посрещна служи
- Какво ти се върти в главата?
телка, облечена в черно. Беше висока над метър и осемде