Таен вампир
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: Нощен свят #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9789549321319
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Таен вампир». Краткое содержание книги:
1. Никога не допускай хората да научат за Нощния свят.
2. Никога не се влюбвай в човешко същество.
Това са истории за онова, което се случва, когато тези правила бъдат нарушени. Попи винаги е била жизнерадостно и здраво момиче. До деня, в който разбира, че има рядко заболяване и й остават едва няколко седмици живот. Джеймс, нейният най-добър приятел, в когото тайно е влюбена от дете, е изправен пред ужасяваща дилема: да остави Попи на съдбата й или да я спаси, като я превърне във вампир. Какъвто е самият той… Да разкрие пред Попи тайната на Нощния свят е недопустимо. Но точно толкова немислимо за Джеймс е да позволи любимата му да умре.
Беше се борила. Нали? Поне беше опитала.
- Да, направи го – каза Фил, с напрегнатия глас. Попи си даде сметка, че го беше казала на глас – Винаги си била борбена. Много неща научих от теб.
Смешното беше, че тя беше запомнила много от него, дори и в последните двадесет и четири часа. Искаше да му го каже, но имаше толкова много за казване, а тя беше толкова уморена. Езикът й беше тежък, тялото й беше слабо и изнемощяло.
-Само ми поддържай ръката – каза и можеше да види, че гласът й беше не по- силен от дихание. Фил подпря едната й ръка, а Джеймс другата
Това беше добре. Това беше начинът да го направят, с купчината от възглавници и до нея Фил и Джеймс, подпирайки ръцете й, поддържайки я сигурна и стабилна.
Една от свещите миришеше на ванилия, един топъл и сладък мирис. Един мирис, който й напомняше на детенце. На питка и почивка. Да, на това беше. Само на една почивка в градината от детството й със светлината, която преминаваше през прозорците и Джеймс, обърнат с гръб заедно с нея.
Толкова сигурна, толкова открита.
-О, Попи – Фил прошепна.
Джеймс каза:
-Правиш го добре момче. Всичко е добре.
Беше това, от което Попи се нуждаеше да чуе. Остави се да се носи по музиката и беше като да се остави да спи, без страх. Беше като една капка вода, падайки в безкрайния океан.
В последния момент си помисли „ Не съм готова” , но тогава знаеше отговора на това. Никой не беше готов.
Но тогава беше глупава – беше забравила най-важното. Не беше казала на Джеймс, че го обича. Дори когато той й го каза на нея.
Опита се да събере достатъчно въздух да му го каже. Но беше твърде късно.
Външният свят си беше отишъл и не можеше да чувства тялото си. Носеше се по вълните на тъмнината и на музиката, само й оставаше да заспи.
-Спи – каза Джеймс, накланяйки се към Попи – Не се събуждай докато те извикам. Само спи.
Всеки мускул на Фил беше напрегнат.Попи изглеждаше толкова спокойна – бледа с косата си, която покриваше възглавниците , и с черните си затворени мигли. С леко отворените си устни, докато дишаше слабо. Приличаше на порцеланова кукла. Но колкото по- спокойна изглеждаше , толкова повече ужасен бе Фил.
„ Мога” – каза си сам - Трябва да мога.
Попи подскочи с малко изправяне и след малко се местеше. Гърдите й се повдигаха, един път, два. Стисна ръката на Фил и очите й се отвориха – но не изглеждаше да вижда нещо. Само изглеждаше уплашена.
- Поп! – Фил я подпря. Беше прекалено чуплива и малка – Попи!
Трусовете се спряха. За един момент Попи беше изненадана от въздуха, след това очите й се затвориха и пак падна върху възглавниците. Ръката й беше твърда, Фил изгуби целия си самоконтрол.
- Попи – каза, слушайки опасния си тон - Попи, хайде. Попи! Събуди се! – повдигайки тон. Ръцете му трепереха силно, разтърсвайки рамената на Попи.
Други ръце го отделиха.
- Какво, по дяволите, правиш – попита Джеймс спокойно.
- Попи? Попи? – Фил продължи да я гледа. Гърдите й се мърдаха. Лицето й изглеждаше невинно. Типът невинност като на новородените.
Тя се..променяше. Цветът на кожата й ставаше бяла и прозрачна. Като на един призрак, макар че Фил никога не бе виждал труп, знаеше че това е бледността на смъртта.
Попи бе оставила своето тяло. Тялото й беше равно и бездвижно, вече не беше пълно с живот. Ръката й беше пластична, не като на човек. Кожата й беше загубила блясъка си, сякаш някои я изтръгваше бавно.
Фил наклони главата си назад и издаде животински вик. Не беше човешки. Беше ръмжане.
- Уби я! – стана и се отправи към Джеймс – Каза, че само ще спи. Но я уби. Мъртва е!
Джеймс не се опита да отбегне атаката. Вместо това хвана ръката му и го отведе в коридора.
- Слухът е последното чувство, което те напуска – каза на Фил в ухото – може би още те чува.
Фил се освободи от хватката му и се отправи към столовата. Не знаеше какво става, но знаеше че има неща, които трябва да обсъждат. Попи беше мъртва. Беше си отишла.Взе стола и го удари , после ритна и масичката за кафе. Хвърли лампата, разглобявайки я и хвърляйки я в огъня.
- СПРИ – викна Джеймс по-силно от шума. Фил го видя и се затича към него. Силата му накара Джеймс да
потрепне. Паднаха на земята и двамата.
-Уби я! – Фил изръмжа и се опита да удуши Джеймс..
Сребро. Очите на Джеймс светеха като сребро. Хвана Фил болезнено за китките.
-Засега, Филип.- изсъска.
Нешо в начина, по който го каза, го накара са се спре. Почти ридаейки, се опита да си поеме дъх.
-Ако трябва, ще те убия, за да запазя Попи жива – каза Джеймс. Гласът беше все по-заплашителен и все по спасителен – И ще я запазим само ако спреш и правим това, което аз ти казвам. Точно това, което ти казвам. Разбрано?- Избута Фил силно, почти удряйки го в стената. Странно, но беше точно това, което трябваше да каже. Джеймс разбираше, че се притеснява за Попи. И дори да изглеждаше странно, Фил беше стигнал дотам, че вярваше в това, което Джеймс му казва.