Таен вампир
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: Нощен свят #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9789549321319
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Таен вампир». Краткое содержание книги:
1. Никога не допускай хората да научат за Нощния свят.
2. Никога не се влюбвай в човешко същество.
Това са истории за онова, което се случва, когато тези правила бъдат нарушени. Попи винаги е била жизнерадостно и здраво момиче. До деня, в който разбира, че има рядко заболяване и й остават едва няколко седмици живот. Джеймс, нейният най-добър приятел, в когото тайно е влюбена от дете, е изправен пред ужасяваща дилема: да остави Попи на съдбата й или да я спаси, като я превърне във вампир. Какъвто е самият той… Да разкрие пред Попи тайната на Нощния свят е недопустимо. Но точно толкова немислимо за Джеймс е да позволи любимата му да умре.
рамото на Клиф.
-Защо?
- За да е лесно. В това състояние, медиците установяват часа на смъртта ако са я видели преди по-малко от
20 дена и знаят причината. Не искаме да я отведат в болница или нещо такова.
Фил разтърси глава
-Защо? Какъв е проблемът на болниците?
- Моя проблем – каза Джеймс с един различен глас – В болниците правят аутопсии.
Фил се смрази. Отвори устата си, но не излезе нито звук от нея.
- И в погребалното бюро могат да балсамират хората. Затова трябва да съм тук когато дойдат за тялото й.
Трябва да ги обърквам за да не й правят тези неща, да не й пришиват устните или ...
Фил тръгна към банята и повърна. Отново мразеше Джеймс.
Но никой не я отведе в болницата и Д-р Франклин не спомена нищо за аутопсия. Само подържа ръката на майка му и заговори бавно как тези неща ставаха, и как Попи поне си е отишла без болка.
- Но днес беше по-добре – прошепна майката на Попи между сълзите – Ох, момиченцето ми, момиченцето ми. Беше в лошо състояние, но днес се беше пооправила..
-Понякога се случва това – каза Д-р Франклин – Това е нещо като последна въздишка от живота.
- Но аз не бях до нея – каза майката на Фил, и сега нямаше сълзи, само ужасния звук на гузност
– Беше сама когато почина.
Фил каза:
-Беше заспала. Отиде да спи и никога не се събуди. Ако я погледнеш ще видиш колко е спокойна.
Продължи да говори неща от този тип, както Клиф и медикът, и след малко докторите си тръгнаха. И малко по-късно, когато майката му седеше на леглото на Попи, милвайки косата й, хората от погребалното бюро пристигнаха.
-Дайте ми няколко минутки – каза майката на Фил , със пресъхнали и бледи очи – Нуждая е от няколко минути насаме с нея.
Тези от погребалното останаха в столовата и Джеймс ги гледаше.Фил знаеше какво ставаше. Джеймс впиваше умът си в тях за да ги накара да не я балсамират.
-Религиозни, а? – каза на един от мъжете на Клиф, счупвайки дългата тишина
Клиф го гледаше с извити вежди
-Какво по дяволите говориш.
Човекът се съгласи.
-Няма проблем. Разбирам го.
Фил също го разбра. Това което слушаше мъжът, не беше това което Клиф му казваше.
-Единственото нещо, което е .. мисля че ще искате да направите поклонението скоро – каза човекът на Клиф
– Или ако не ще трябва да се със затворен ковчег.
- Да, беше неочаквано – каза Клиф с треперещо лице – Беше една много кратка болест.
Да , сега слушаше каквото му казваха. Фил погледна Джеймс и видя как потта се стичаше по челото му. Със сигурност беше трудно да контролира три съзнания наведнъж.
Накрая Клиф отиде да потърси майката на Фил. Заведе я в главната стая, за да я предпази от това което щеше да види. Това, което беше, че двама от мъжете влязоха в стаята на Попи с една торба за тяло и с една кушетка. Когато излязоха имаше една малка издутина в торбата. Фил усети, че отново губи контрол. Искаше да свърши с всичко. Искаше да направи един маратон, за да се отдалечи от там.
Заедно с това, краката му се подкосиха и зрението му си отиде. Силни ръце го подпряха и го занесоха до един стол.
- Дръж се – каза Джеймс
– Само още няколко минути. Вече почти се свърши.
В този момент Фил почти можеше да му прости, че беше един чудовищен кръвопиец.
Беше вече късно през нощта, когато всички отидоха да си легнат. Да си легнат, не да спят. Фил чувстваше една голяма болка и нещастие, които преминаваха от гърлото му към петите му. И беше буден цяла нощ, докато слънцето изгря.
Погребалното беше като замък, и стаята на Попи беше пълна с цветя и хора. Тя лежеше в бял ковчег със златни кантове, и от далеч изглеждаше сякаш спи. Фил я гледаше. Заедно с това, посетителите, които я гледаха и се тълпяха при нея. Никога не бе забелязвал колко хора обичаха Попи.
- Беше изпълнена с живот – каза госпожата по Английски.
- Не мога да повярвам, че си е отишла – каза един тип от отбора на Фил.
- Никога няма да я забравя – проплака една от приятелките и.
Фил беше с черен костюм и седеше прав заедно с майка си и Клиф. Имаше опашка като на сватбите. Майка му не спираше да отговаря с „Благодаря, че дойдохме”, прегръщайки хората. Те отиваха докосваха, ковчега и плачеха.
По средата на всичко това стана нещо странно. Фил беше въвлечен в плача. Истината беше, че смъртта на Попи бе толкова реална, че нещото с вампирите изглеждаше като сън. Малко по малко, започна да се вярва в историята, че се преструваше. След това, всички бяха толкова сигурни. Попи имаше рак и сега беше мъртва. Вампирите бяха само измислица, суеверие.