Таен вампир
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: Нощен свят #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9789549321319
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Таен вампир». Краткое содержание книги:
1. Никога не допускай хората да научат за Нощния свят.
2. Никога не се влюбвай в човешко същество.
Това са истории за онова, което се случва, когато тези правила бъдат нарушени. Попи винаги е била жизнерадостно и здраво момиче. До деня, в който разбира, че има рядко заболяване и й остават едва няколко седмици живот. Джеймс, нейният най-добър приятел, в когото тайно е влюбена от дете, е изправен пред ужасяваща дилема: да остави Попи на съдбата й или да я спаси, като я превърне във вампир. Какъвто е самият той… Да разкрие пред Попи тайната на Нощния свят е недопустимо. Но точно толкова немислимо за Джеймс е да позволи любимата му да умре.
Джеймс сви рамене. Не гледаше нито Фил, нито Попи.
- По един начин - да. Но по друг е универсално лекарство. Прави така, че раните заздравяват по-бързо, прави така,че кожата се регенерира. Вампирите могат да живеят с много малко кислород, защото клетките им са много по-издръжливи. Кръвта от вампир прави всичко,освен да транспортира кислород.
Една малка лампичка светна в ума на Попи. Едно откритие – мистерията за Граф Дракула, обяснявайки..
-Чакай малко- каза – за това ли се нуждаете от човешка кръв?
-Една от причините- каза Джеймс-Има и още, човешката кръв също ни прави мистични неща, но запазването на живота е главната цел. Взимаме по малко и тази кръв ни дава кислород, докато нашата не я унищожи. После взимаме още малко..
Попи седна отново и каза
- Значи е това. И е природно..
-Нищо от това не е природно-каза Фил отново с отвращение
-Не е от значение какво е – каза Джеймс – не можем да седим и да си говорим на тази тема. Трябва да правим планове.
Настъпи смъртна тишина, когато Попи се усети за какъв вид планове говореше. Личеше си, когато и Фил си даде сметка.
-Все още не си в безопасност. – каза Джеймс меко, погледът ми вперен в Попи.- Ще има още една размяна на кръв и трябва да е колкото се може по- скоро. Ако не-може отново да паднеш. Но ще трябва да планираме следващата размяна внимателно.
-Защо?-каза Фил с огромното си желание да пречи.
-Поради причината, че ще ме убие – каза Попи ясно преди Джеймс да може да отговори.И когато Фил се стресна, тя продължи с благочестие – За това става дума, Фил. Не е просто една малка игра, която аз и Джеймс си играем. Трябва да сме срещу действителността и тя е, че рано или късно, ще умра скоро. И аз предпочитам да умра и да се събудя вампир, отколкото да умра и да не се събудя никога.
Имаше още тишина, по време на която Джеймс си сложи ръката върху нея.Точно тогава разбра, че Попи трепереше. Фил погледна нагоре.Попи можеше да види, че лицето му беше изпито, а очите ми тъмни.
-Близнаци сме. Така че от кога се оказа по-голямата от мен ? - каза с тих глас.
След още малко време на тишина Джеймс каза:
- Мисля, че утре вечер ще е най-правилният момент да го направим. Петък е, мислиш ли, че ще можеш да разкараш майка си и Клиф вечерта ?
Фил премигна.
-Мисля, че да. Ако Попи изглежда, че е по-добре, може да се съгласят да излязат за малко.И ако кажа, че аз ще остана със нея.
-Предумай ги, че се нуждаят от малко почивка.Не искам да са наоколо.
-Не би ли могъл да го направиш, без да се усети нищо? Също както го направи със сестрата в болницата?- попита Попи.
-Не и ако съм концентриран в теб.- каза Джеймс.-И има някои хора, които не могат да бъдат контролирани чрез ума, както твоя брат. Майка ти може да е същата.
-Много добре. Ще ги накарам да излязат.- каза Филип. Преглътна, очевидно от неудобство и опитвайки се да го скрие
– И веднъж като са вън от къщата , какво ?
Джеймс го гледаше непроницаемо.
-Тогава аз и Попи ще направим това, което трябва да направим. И след това ти и аз ще гледаме телевизия.
-Да гледаме телевизия? – повтори Фил, унесено.
- Трябва да съм тук, когато дойде докторът и хората от погребалното бюро.
Фил го гледаше тотално ужасен от мисълта за погребалното бюро. Попи също не се чувстваше много щастлива относно това. Ако не беше богатата кръв, която я успокояваше....
-Защо? – Филип изиска на Джеймс.
Джеймс поклати глава леко. Изражението му беше непроницаемо.
-Защото така. – каза - Ще разбереш по-късно.Сега само ми вярвай.
Попи реши да не настоява.
-Така че ще трябва да се помирим утре. – каза – Пред мама и Клиф. Иначе ще изглежда много странно да сте отново заедно .
- Ще бъде странно дори и да има значение какво става. – каза Фил под носа си.
– Добре, ела утре след обяд за да се сдобрим. Ще успеем да ги убедим да ни оставят сами с Попи.
- Ще е добре ако си тръгна сега – каза Джеймс, ставайки. Фил се премести, за да може да мине през вратата, но Джеймс се поколеба и погледна Попи.
-Добре ли си? – я попита тихо.
Попи му отвърна позитивно.
-Тогава, утре. – погали бузата й с пръсти. Малкият контакт накара сърцето на Попи да подскочи и прегърна
думите му в истини. Щеше да е добре.
Погледнаха се за момент , а след това Джеймс си отиде.
„Утре” – помисли си Попи, гледайки вратата затваряйки се зад него. - ” Утре ще е денят, в който ще умра”
„Или нещо такова”- Попи помисли, че не се случва на много хора да знаят точно кога ще умрат. Много хора нямаха възможност да се сбогуват така, както тя мислеше да направи.