Таен вампир
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: Нощен свят #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9789549321319
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Таен вампир». Краткое содержание книги:
1. Никога не допускай хората да научат за Нощния свят.
2. Никога не се влюбвай в човешко същество.
Това са истории за онова, което се случва, когато тези правила бъдат нарушени. Попи винаги е била жизнерадостно и здраво момиче. До деня, в който разбира, че има рядко заболяване и й остават едва няколко седмици живот. Джеймс, нейният най-добър приятел, в когото тайно е влюбена от дете, е изправен пред ужасяваща дилема: да остави Попи на съдбата й или да я спаси, като я превърне във вампир. Какъвто е самият той… Да разкрие пред Попи тайната на Нощния свят е недопустимо. Но точно толкова немислимо за Джеймс е да позволи любимата му да умре.
Остатъкът от лудата гняв на Фил изчезна. Вдиша дълбоко.
- Добре. Разбирам го. – каза внезапно. Беше свикнал с бремето- неговото и на другите. Не му харесваше Джеймс да командва. Но в този случай не можеше да направи нищо.
– Но... тя е мъртва, нали ?
- Зависи как го поглеждаш – каза Джеймс, скачайки и сядайки бавно на пода. Погледна стаята, устата му образува усмивка
– Нищо не се обърка, Фил. Всичко мина както трябваше да бъде...освен това. Щяхме да оставим родителите ти да дойдат и да я намерят, но сега нямаме тази възможност. Няма начин да обясним това освен да кажем истината.
- И истината е..?
- Че си отишъл горе и си я намерил мъртва и си се побъркал. И после аз съм звъннал на родителите....
Знаеш в кой ресторант са нали ?
- Във „Валентин”. Майка ми каза, че са имали късмет да получат маса.
-Добре. Това ще послужи. Но първо трябва да почистим стаята. Да изнесем свещите и всичко останало.Трябва да изглежда че си е легнала да спи , както всяка друга вечер.
Фил погледна вратата от стъкло. Започна да се стъмва. Но Попи не беше спала много полезно.
-Ще кажем, че е била изморена и че ни е казала да отидем да гледаме телевизия – каза бавно, опитвайки се да успокои съзнанието и погледа си – и тогава ще кажем, че аз съм отишъл да я видя как е.
-Добре – каза Джеймс, със слаба усмивка, която не докосна очите му.
Не им отне много време да изчистят стаята й. Най-трудното за Фил бе да държи погледа си далеч от Попи, и всеки път, когато я погледнеше, го болеше сърцето. Изглеждаше толкова малка, толкова деликатна. Един Новогодишен Ангел по средата на юни.
Мразеше да обича плюшените животинки.
-Ще се събуди, нали? – каза, без да гледа към Джеймс.
- Боже! Надявам се! – каза Джеймс и гласът му звучеше изморен . Звучеше повече като молба, отколкото като желание – Ако не го направи, няма да е нужно да ме преследваш с кол, Фил . Аз ще се погрижа сам за себе си.
Фил се намръщи и се издразни.
- Не бъди глупав – каза брутално – Ако Попи искаше нещо.. по точно ако иска нещо то-е живот. Да отнемеш живота си, е все едно да й удариш шамар в лицето. Плюс това, дори да върви към лошо , ти направи всичко, което можа. Да се обвиняваш е глупаво.
Джеймс го гледаше сдържано и Фил усети, че все още можеха да се изненадват един друг. След това
Джеймс се съгласи бавно.
- Благодаря.
Беше чудо. За първи път бяха в съгласие. Филип усети странна връзка по между им.
Отмести поглед и каза набързо.
- Трябва ли да се обаждаме вече в ресторанта?
Джеймс погледна часовника си
-След няколко минути.
-Ако чакаме много ще са си тръгнали, когато се обадим.
-Това не е от значение. Важното е да не идват лекари да я съживяват или да я отвеждат в болницата. Което значи, че трябва да е студена, когато някои дойде тук.
Фил усети вълна на ужас.
-След всичко си студенокръвна змия.
- Практичен съм – говореше Джеймс, сякаш се обръщаше към дете. Пипна едната ръка на Попи, която беше на леглото.
- Добре е. Сега е моментът. Ще се обадя. Можеш пак да полудееш ако искаш.
Фил разтърси глава. Вече нямаше енергия. Но имаше желание да плаче, нещо което беше добре. Да плаче и плаче като дете, което бяха наранили.
-Обади се на майка ми – каза плътно.
Коленичи на земята до леглото на Попи и зачака.
Музиката беше изгасена и можеше да се чува телевизора от столовата. Не усети как времето мина, докато не чу една кола да се спира пред къщата.
Положи глава на чаршафа на леглото на Попи. Сълзите бяха абсолютно истински. В онзи момент беше сигурен, че я бе загубил завинаги.
-Приготви се – каза Джеймс зад него – Идват.
Глава единадесета
Следващите часове бяха най-лошите в живота на Фил.
Първото и най-лошото беше майка му. Когато влезе, приоритетите му се промениха от търсене на утеха от
нея в утешавайки я.И разбира се нямаше начин да направи това. Всичко, което можеше е да е с нея.
„Прекалено жестоко е” – помисли си. Но нямаше начин да й го каже. И никога нямаше да го повярва, и ако
го направеше , това щеше да я постави в опасност.
Докторите пристигнаха, но след Д-р Франклин.
-Аз му се обадих – каза Джеймс на Фил по време на едно от прекъсванията майка му, докато плачеше на