Таен вампир

И, разбира се, никой от тях не го спомена, но и двамата знаеха че можеше да умре.Джеймс беше много близък с някои хора да не могат да преминат през промяната. Фил се върна със свещи, Коледни свещи, спешни, парфюмирани.. Попи ги разпространи из цялата стая и ги запали. Сама отиде до банята, за да облече най-добрата си риза. Фланела с малки щамповани ягоди.

„Представи си” – си мислеше когато излезе от банята – „Това е единственият път в който влизам в тази стая. И последният път, в който отварям вратата на тази стая.”

Стаята беше прекрасна. Леката светлина на свещите й придаваше аура на святост, на мистерии. Музиката беше свръхестествена и сладка, Попи счете, че може да падне на нея завинаги, както и в съня си.

Попи отвори гардероба си и използва една закачалка като бухалка, за да свали една плюшена играчка от перваза.Занесе я на леглото и я сложи до купчината от възглавници. Може би беше глупаво, може би беше бебешко , но тя го искаше с нея.

Седна на леглото и погледна Джеймс и Филип.

И двамата я погледнаха. Фил беше очевидно умопобъркан, докосвайки устата си, за да спре треперенето.

Джеймс също беше тъжен, макар че само някой, който го познаваше толкова добре както Попи, би могъл да го забележи.

- Добре е – каза им Попи – Не го ли виждате? Добре съм, защото няма причина вие да не сте добре.

И странното беше, че беше истина. Тя беше добре. Чувстваше се спокойна и ясна сега, сякаш всичко се

беше превърнало в нещо много просто. Тя виждаше пътя си, и всичко, което трябваше да направи, беше да го следва. Стъпка по стъпка Фил дойде да докосне ръката й.

- Как работи това? – Попита Джеймс внезапно.

-Първо ще разменим кръв – каза Джеймс, говорейки към Попи. Гледайки само нея – Не е нужно да е много.Вече е на границата да се промени. След това двата типа кръв ще се борят в своята последна война, ако разбираш какво искам да кажа – той се усмихна леко и болезнено, и Попи се съгласи.

- Докато мине ще се чувстваш все повече и повече слаба. И тогава...ще заспиш.

Промяната ще се осъществи докато спиш.

-И кога ще се събудя? – Попи попита.

- Ще направя нещо като хипнотизиране. Ще ти кажа кога да се събудиш, кога ще дойда за теб. Не се притеснявай за това. Всички детайли са под мой контрол. Всичко, което трябва да направиш, е да си починеш.

Фил прекарваше нервно пръстите през косата си, сякаш прекарваше всички детайли, които той и Джеймс щяха да се сражават.

- Чакай малко – каза почти ръмжейки – когато.. казваш запаля.. ще изглежда..?

-Мъртва – му помогна Попи, когато гласът му замлъкна

Джеймс му посвети един студен поглед .

-Да, вече говорихме за това.

-И тогава..хайде наистина ли? Какво ще стане с нея?

Джеймс го гледаше

- Добре – каза Попи меко – Кажи му го.

-Знаеш какво ще стане – каза през зъби на Фил – Не може да изчезне просто така. Полицията ще ни преследва и тези от Нощния свят също, търсейки я. Не. Трябва да изглежда, че е починала заради нормална причина, което значи, че всичко трябва да стане така, сякаш е умряла.