Таен вампир
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: Нощен свят #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9789549321319
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Таен вампир». Краткое содержание книги:
1. Никога не допускай хората да научат за Нощния свят.
2. Никога не се влюбвай в човешко същество.
Това са истории за онова, което се случва, когато тези правила бъдат нарушени. Попи винаги е била жизнерадостно и здраво момиче. До деня, в който разбира, че има рядко заболяване и й остават едва няколко седмици живот. Джеймс, нейният най-добър приятел, в когото тайно е влюбена от дете, е изправен пред ужасяваща дилема: да остави Попи на съдбата й или да я спаси, като я превърне във вампир. Какъвто е самият той… Да разкрие пред Попи тайната на Нощния свят е недопустимо. Но точно толкова немислимо за Джеймс е да позволи любимата му да умре.
Болното лице на Фил не беше неговата лесна страна.
-Сигурен ли си, че няма друг начин?
- Не – каза Джеймс.
Фил прехапа устните си.
-О, Боже..
Попи също не искаше да мисли много за това. Каза хищно:
- Преодолей го Фил. Трябва да го направиш. И помни, ако не стане сега, ще стане в рамките на няколко седмици - но наистина.
Фил се облягаше на рамките на леглото толкова силно, че кожата му беше бяла. Но го беше разбрал, и нямаше друг, който можеше да се контролира по-добре от Фил.
-Права си – каза слабо с духа на старата си способност. – Добре, ще го преодолея.
-Тогава да започваме – каза Попи, поддържайки спокойния си глас. Сякаш се занимаваше лесно с това.
Джеймс каза на Фил:
-Не искаш да виждаш тази част. Отиди да гледаш телевизия.
Фил се поколеба, след това прие и си тръгна.
-Едно нещо – каза Попи на Джеймс, докато се придърпваше към средата на леглото. Все още се опитваше отчаяно да сънува нормално – След погребението.. добре ще съм заспала. Нали? Няма да се събуждам.. знаеш. В моя страхотен ковчег – погледна го – Защото съм малко колстрофобична.
-Няма да се събудиш там – каза Джеймс – Попи, няма да позволя да ти се случи нищо. Вярвай в мен. За всичко съм помислил.
Попи се съгласи. „Вярвам ти” – помисли си.
Тогава протегна ръцете си към него.
Той докосна врата й, за да отхвърли брадичката й назад. Докато кръвта излизаше от нея, почувства ума му да задълбава в нейния.
„Не се притеснявай, Попи. Не се страхувай” – всичките му мисли бяха от защита. И дори само да потвърждаваше, че има нещо, от което да се страхува, че нещо можеше да излезе лошо, Попи се почувства спокойна. Директното чувство на любов я успокояваше, изпълваше я със светлина.
След малко почувства голямото, тежко и дълбоко пространство. Сякаш хоризонта се беше пръснал до безкрайност за миг. Сякаш беше намерила ново измерение. Сякаш нямаше лимит и граници за това, което може да направят заедно.
Чувстваше се... свободна.
„Замайвам се” – помисли си. Можеше да усети как припадаше в ръцете на Джеймс. Свивайки се като едно цвете.
„Взе достатъчно” – каза Джеймс през телепатичната им връзка. Животинската топлина на устните му върху шията й я накара да се възвърне.
-Сега е твой ред.
Този път не си преряза китката. Свали си тениската и с един бърз и импулсивен жест си направи разрез с нокътя върху шията си.
„Ох” – помисли си Попи. Бавно, почти покланяйки се, се наклони напред. Ръката на Джеймс поддържаше главата и. Попи се обгърна в прегръдката му, чувствайки голата му кожа през фланелената си риза.
Така беше по-добре. Но Джеймс беше прав, беше последният път. Тя и Джеймс никога повече нямаше да разменят кръв.
„Мога да приема това” – помисли си Попи, но не можеше да се концентрира повече време. Този път, на изчистване на мислите й, токсичната кръв на вампира я объркваше повече. Правейки я да се чувства тежка и спяща.
„Джеймс?”
„Добре си. Започва промяната”
Тежка, спяща, гореща. Влечена от вълните на соленото море.
Почти можеше да усети как кръвта на вампира циркулираше по вените й, завоевавайки всичко. Беше древна кръв, примитивна. Променяше я в нещо старо, нещо което съществуваше от началото на света.
Нещо примитивно и основно.
Всяка клетка от тялото й ,променяйки се...
„Попи, можеш ли да ме чуеш?” – Джеймс й прошепваше нежно. Попи беше толкова концентрирана в това, което чувстваше, че не си беше дала сметка, че вече не пиеше.
Джеймс я разтърсваше.
- Попи.
Беше голямо усилие да отвори очите си.
-Добре съм.. Само изморена.
Ръцете му я обгръщаха, след това я положи леко върху възглавниците.
-Можеш да си починеш сега. Ще викна Фил. – каза, но преди да си отиде, я целуна по челото.
„Първата ми целувка” – помисли си Попи, затваряйки очи отново. И съм замаяна. Перфектно.
Чувстваше леглото да се мести, отвори очи, за да види Фил. Той изглеждаше много нервен, седейки предпазливо, гледайки я.
-Какво става сега? – попита.
Попи каза:
-Изморена съм.
Нямаше болка. Само чувството, че си отиваше. Чувстваше тялото си горещо и тежко, сякаш беше обгърната от тежък облак.
- Фил? Забравих да ти го кажа - Благодаря. Че ми помогна. И за всичко. Ти си много добър брат, Фил.
-Не трябва да казваш това сега – каза Фил напрегнато – можеш да го кажеш после. Ще съм тук и след това. Знаеш го.
„Но може би не” – помисли си Попи с усърдие. И никога не беше приемал, че това е единствената алтернатива да продължи да живее.