Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
- Ако този символ е, както казвате, някъде там и очаква да го намерим - откликна Емили, която сметна обяснението на Кайл за убедително, - тогава трябва да разберем какво означават тези три бележки.
Този път Уекслър пое водещата роля в разговора.
- Ако предположим, че първите две се отнасят за Оксфорд, значението им изглежда очевидно - каза той, пое си дълбоко въздух и се подготви за обяснението си. - Университетска църква, най-старата от всички тях, съвсем не е тайна. Точно зад ъгъла, в сърцето на града, се намира Университетската църква „Света Богородица", която, освен че е център на официалния религиозен живот на Оксфорд, е и най-старата сграда в университета в най-тесния смисъл на думата.
Университетската църква не беше най-старата сграда в Оксфорд, нито пък първата, използвана за нуждите на живота в университета. Но беше първата, използвана съвместно от различните сгради и колежи, основани през XII и XIII век, от които в крайна сметка щеше да се зароди университетът в сегашния си вид. В този смисъл наистина с право можеше да се твърди, че е „най-старата от всички тях".
Когато погледна към Кайл и Уекслър, Емили видя, че и двамата изглеждат озадачени. Спогледаха се и се поколебаха, преди Кайл да се обърне към Емили:
- Предполагам, не сте гледали новините?
- Напоследък не - призна Емили. - Бях доста... заета с други неща.
До момента денят й бе преминал почти изцяло в приспособяване към положението.
- Е, добре - кимна Кайл, - новината, която не сте чули, е важна, особено сега и най-вече за вас. Освен постоянно отразяваните скандали във Вашингтон, днес темата на деня е доста близка до нашата ситуация.
А после подчертано бавно и натъртено изрече:
- Университетската църква е разрушена.
- Какво? - не можа да прикрие стъписването си Емили. - Как?
- Бомбен атентат, вчера - отговори Кайл, без да сваля поглед от нейния.
- Но да не оставим това да ни възпре - намеси се Уекслър. - Ако тези думи наистина се отнасят до църквата, тогава втората улика също придобива смисъл. Разрушената църква е посветена на Дева Мария - жена с много титли: „майката Иисусова", „нашата господарка", „вечната девственица"...
- И „небесната царица" - изпревари Емили преподавателя си.
- Именно - потвърди Уекслър. - От известно време не съм разглеждал църквата, но си спомням, че там се намира точно това, което се очаква - многобройни изображения на Дева Мария, украсяващи стените. „Да се молиш между две кралици", втората улика на Холмстравд... Обзалагам се, че този символ - посочи той към рисунката - се намира някъде по средата между две статуи на Богородица в Университетската църква.
Той направи пауза.
- Или поне се е намирал помежду им преди експлозията.
Групичката се умълча за още няколко мига, замислена над очевидното решение, което Уекслър предлагаше на пъзела на Арно.
- Ами последните думи, Петнайсет, ако е до сутринта? - попита Емили.
- Боя се, че за това не ми хрумва никакъв отговор - вдигна ръце Уекслър, за да покаже, че се предава, поне отчасти. - Дори и англичаните не могат да разберат всичко само след едно твърдо питие.
- Но ако им дадеш второ... - усмихна се Емили, довършвайки шегата на Уекслър.
- Не забравяйте - напомни Кайл, - той пише, че само първите две улики са свързани с Оксфорд. Третата е на някакво друго място. Ако открием това първо местоположение, може да получим известна представа за следващите.
Емили се облегна назад и потъна в износените извивки на стария диван. В ума й бушуваше вулкан от чувства. Новината за Университетската църква я караше да изпитва напрежение, но чувстваше също така и разочарование, което я изненада. Беше очаквала тайнствените напътствия на Арно да са по-трудни за разгадаване. Голямата загадка, за която почти си представяше, че ще се превърне в бляскава мисия, изглежда, бе разгадана почти напълно над едно-единствено шери през първия й половин час в града. „Половин час."
Тази мисъл, този бегъл спомен за времето, изведнъж впрегна съзнанието й в действие.
„Времето - помисли си тя. - Времето има значение. Времето променя всичко."
Емили скочи от мястото си и впери поглед в очите на Уекслър.
- Професоре, ще ви задам един въпрос, за койго ще ми е нужен много точен отговор. Уекслър я погледна на свой ред, изненадан от внезапния й прилив на енергия.
- Както кажеш. Ще направя каквото мога.
Когато Емили зададе въпроса си, цялото й внимание бе съсредоточено в една посока, а сърцето й препускаше лудо:
- Точно в колко часа се срути У ниверситетската църква?