Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
„Глупак."
Секретарят съжаляваше единствено че противникът, срещу когото воюва толкова години, така и не получи възможност да зърне цялата сила, която са събрали срещу него. Сега, когато откриха уловката му, Съветът щеше да стовари цялата мощ, трупана с векове, за да доведе мисията си до край. Щяха да пренесат целта си в Америка - сега нищо не беше в състояние да им попречи. Още по-голямата цел, самата библиотека, също щеше да е тяхна. Секретарят го усещаше в кръвта си.
ГЛАВА 32
Оксфорд - 14.00 ч. по Гринуич
Емили Уес се изкачи по дървените стъпала към стаите на професор Уекслър. Стълбището беше построено векове след самата сграда, но само по себе си също бе антика. Емили си спомняше как по време на специализацията си бе правила безплодни опити да се изкачи по стълбището, без ръководителят й да забележи. Скърцането на старото дърво винаги я издаваше.
Кабинетът на професора, към който имаше тоалетна, кухничка, кът за сядане и малка спалня - обобщено наричани „стаите" му - се намираше на втория етаж на една от сградите на колежа „Ориел" на Магпай Лейн Именно там, сред изкривените рафтове с книги и отдавна остарели кресла, Емили бе учила за изпитите си за магистър - обучаваше се под ръководството на едно от най-големите имена в тази област. Никога нямаше да забрави дискусиите. Уекслър умееше да си пробива път през излишното и да кара студентите си да защитават своята позиция с жар, каквато не подозираха, че притежават. Във висша степен преподавател, за Емили с времето той се бе превърнал в близък приятел.
Вратата към стаите му бе открехната. Емили почука леко и влезе.
- Влизай, влизай - посрещна я Уекслър. - Позволих си да...
Не довърши изречението. Вместо това просто й подаде позната чаша с позната течност.
- За твое здраве и за озадачаващото ти завръщане в аудиториите ни.
Емили взе шерито и вдигна чашата си. Кайл се присъедини към тоста.
- Предполагам, че Майкъл е добре? - попита професорът, посочи към свободното място на дивана до Кайл и Емили седна.
- Много добре. Поздравява те.
Разговорът й с Майкъл продължи кратко, но достатъчно, за да го увери, че е пристигнала безпроблемно. Той беше възхитен да я чуе на техния специален ден, макар че бяха говорили само преди няколко часа, но тонът му стана по-сериозен, когато Емили сподели какво е научила след пристигането си в Оксфорд - новина за легенда, която, ако се окажеше вярна, щеше да замеси сегашните й дейности в нещо много по-голямо, отколкото си бе представял някой от тях.
Кайл се размърда в своя ъгъл на дивана. Вече бе изпил шерито си и бе оставил чашата настрана.
- Вижте, за третия лист... - поде той и взе последната страница от второто писмо на Арно.
- Хайде-хайде - прекъсна го Уекслър. - Прекалено бързаш с работата. Може и да не обичам безсмислените разговори, господин Еймъри, но обичам да се наслаждавам на питието си като цивилизован човек.
И махна на Кайл да остави листовете.
Кайл се подчини с видимо колебание. Имаше ум на човек, свикнал да се втурва към идеите с цялата си енергия, шаеше, че това е стереотипът на докторантите, прочути по цял свят с еднопосочното си мислене и неспособни да обръщат внимание на почти нищо друго освен на предмета си - дори ако това „нищо друго" беше хранене, къпане или участие в нормален човешки разговор. Но той беше точно такъв. А това, това... - погледна към страниците той. -Това е интересно.
За няколко дълги минути тримата учени останаха мълчаливи. Кайл продължаваше да се върти на мястото си.
- Е, добре, виждам, че вече приключихме с баналния разговор - прекъсна най-накрая мълчанието Уекслър и остави чашата си. - Много добре, господин Еймъри, може да продължите.
Изражението на облекчение по лицето на Кайл нямаше как да се сбърка с никое друго.
- Третата страница - започна той - е напълно различна от другите две. В писмото си професор Холмстранд подчертава, че не може да е сигурен дали ще видите бележките му преди „тях" - които и да са „те". Очевидно е, че на тази трета страница има напътствие, прикрито като загадка.