Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
- Точно в колко часа се срути У ниверситетската църква?
ГЛАВА 33
Оксфорд - 14.10 ч. по Гринуич
Отломките около Приятелите бяха впечатляващи в анархистичния си безпорядък. Сцената изглеждаше още по-хаотична поради задръстилите я чиновници, които искаха да я изследват: специалисти от научния отдел, криминални фотографи и дори строителни инженери вече се бяха събрали там. Униформени служители на реда отцепваха с ярка лента части, сметнати за несигурни, други си водеха записки за подробностите, а почти безкраен поток от следователи говореше по радио- и мобилни телефони, съобщавайки на по-висшестоящи какво са открили.
Джейсън и партньорът му разчитаха именно на традиционната бъркотия на сцената на голямо престъпление. Сред морето от различни учреждения, всяко със собствена външност и униформа, области на интерес и методи на изследване, на практика двамата мъже бяха невидими и съответно можеха да изпълнят задачата си необезпокоявани.
Точно това бяха дошли да направят Приятелите: да изследват, а не толкова да разследват. Бяха наясно с причината за експлозията; знаеха мотивите и намерението. Конкретните подробности, към които щеше да се стреми полицията - вид експлозив, метод на задействане, -не ги интересуваха. Целта им бе да изследват какво е останало и така да определят точно какво е било унищожено. Какво е било скрито чрез унищожението. Защото това бе игра, беше им известно. Игра на криеница, макар че според плановете на Пазителя те изобщо не би трябвало да могат да търсят, а единствено да скърбят за загубата на онова, което бе унищожил. Нямаше обаче да ги бъдат щенията на мъртвеца.
- Дръж го колкото се може по-стабилно - заповяда Джейсън на партньора си. Миниатюрното устройство в дланта на другия, съвсем леко по -голямо от минивидеокамера, бавно обхващаше в обектива си една от дългите стени на църквата. Кадрите, които снимаше, се предаваха на компютър на коляното на Джейсън.
- Дръж го неподвижно - добави той. - Трябват ни контурите, за да ги подравним.
Другият мъж протегна ръка възможно по-стабилно, докато накрая тя почти не трепваше.
- Това е четвъртият пълен - каза той и изключи устройството.
Джейсън погледна надолу към компютъра, докато четвъртият широк кадър на интериора на сградата излизаше на екрана. Приемащият софтуер вече се бе задействал и го прикрепяше дигитално към другите три. Постепенно започваха да придобиват триизмерна карта на сградата.
- Давай сега с тавана - нареди Джейсън.
Вторият мъж натисна малък червен бутон на камерата и започна пето сканиране, този път нагоре, описвайки бавна арка от единия край на тавана на църквата до другия.
Джейсън отвори телефона си, натисна няколко бутона и се свърза с лондонския екип.
- Виждате ли го?
- Да - отвърна безстрастен глас. - Свържете двупосочната връзка и ще ви покажем нашето.
Джейсън го направи, натискайки няколко клавиша на компютъра си, и еднопосочната връзка с лондонските сървъри стана двупосочна.
- Получих го - потвърди той.
На монитора му започна да се появява подобен триизмерен модел на интериора на църквата. Повечето от подробностите бяха същите като на образа, които той и партньорът му създаваха в момента, с едно забележително, жизненоважно различие. Моделът от Лондон беше на църквата без обезобразяването от неотдавнашното й унищожение. Показваше църквата в прилично състояние.
- Комбинирахме образите от различни източници - поясни началникът на лондонския екни - В момента виждате интериора така, както е изглеждал преди не повече от седемдесет и осем часа, макар някои подробности да са дори още по-нови.
Електронните ресурси на Съвета бяха огромни, а уменията на операторите им -ненадминати. Джейсън отдавна беше свикнал с това на практическо ниво, но си оставаше все така удивен от факта колко голяма част от Земята е фотографирана подробно и достъпна онлайн чрез комбиниране на официални снимки, сателитни данни и дори туристически блогове и лични фотоалбуми. Малко концентрация и усилия и е възможно да получиш достъп до екстериора и интериора на почти всяка прочута сграда на планетата.
Знаеше обаче, че тук не се налага да прибягват до такива скъпи усилия. От десетилетия Съветът държеше Оксфорд под око. Ресурсите на библиотеката бяха гъвкави, а връзките на града с историята - твърде дълбоки. Никога преди не бяха установявали връзка с него, но Оксфорд беше място, познато на Съвета, и поради тази причина присъстваше на много места в тяхната база данни. Разузнавачески екипи от Приятели редовно обновяваха записите посредством нови наблюдения, фотоапарати и камери. Малко по-рано, преди около шест месеца, общуването на Пазителя с хора от английския град предизвика тревога и ги накара още повече да се съсредоточат върху Оксфорд. Пазителят винаги защитаваше имейлите и телефонните си разговори така, че да не засичат съдържанието им, но Съветът успя поне да види как някъде през май е започнал да общува с групи от Оксфорд. Както можеше да се очаква, местният им екип започна наблюдение.