Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
За миг се възцари мълчание. Накрая Хайнс изрази гласно мисълта, която се въртеше в главата му.
- Днес помощникът ми, Форестър, не дойде на работа - каза той и остави изявлението да увисне в студения въздух.
- Не всички са готови да застанат до вас въпреки всичко - отговори най-накрая Кол. -Най-добре е да забравите за тези, които не предлагат подкрепата си... свободно.
Не каза нищо повече и Хайнс разбра, че въпросът е приключен. Не бяха споменали за екзекуцията на Мич Форестър - вицепрезидентът бе убеден, че именно това е причината за отсъствието му. Но пък хората, които представляваше Кол, още в самото начало се изразиха пределно ясно: Хайнс щеше да остане неинформиран за много от действията по изпълнението на мисията. Никой не искаше от него да казва какво мисли за тях и ако го направеше, нямаше да се приеме добре. Той продължи мълчаливо да седи на пейката.
- Тази седмица май е лоша за съветниците на президента Трейтъм - продължи Кол, сменяйки темата. - Екипът ви показа ли ви съобщението на „Ройтерс" за Бъртън Клифърд, което излезе преди няколко часа?
- Не още.
Хайнс обаче знаеше какво точно ще гласи съобщението. Тази екзекуция бе част от плана още от самото начало.
- Може да искате да погледнете - продължи Кол. - Много лошо, да застрелят човек в най-добрите му години по този начин... само пет дни след Дейлс. Главните съветници на президента май си отиват един след друг.
Пое голяма глътка от хладния ноемврийски въздух и вдигна вежди, уж раздразнен докъде се е докарал този свят.
- Питам се дали тези събития нямат нещо общо със съмнителните му сделки в Близкия
изток.
С това подмятане мисията се придвижи към следващия си етап Само след минути тези думи, чути от бодигарда на вицепрезидента, щяха да бъдат предадени на ФБР, а оттам - на цялата мрежа на огромната дезорганизирана структура на Вътрешна сигурност. Оттам щяха да започнат да свързват точките - точки, които Кол и Съветът внимателно бяха подредили на съответните места. Щеше да се получи картина, която да промени курса на нацията.
Двамата мъже продължиха да седят на пейката още минута-две. Хайнс сякаш обмисляше многозначителното тълкуване на днешните новини от страна на политическия си поддръжник.
- Не знам - каза най-накрая той и протегна ръка към Кол. - Но съм сигурен, че ще разгледат всяка възможност.
„Можеше да се обзаложиш, по дяволите" - помисли си той, но не го добави. Хвана ръката на Кол и я стисна.
- Просто не позволявайте това малко препятствие да се отрази на подкрепата ви или на подкрепата на някой от колегите ви от фондация „Уестърбърг" за администрацията ни. Вие сте ценен поддръжник на партията ни.
- Разбира се, господин вицепрезидент. Както винаги, разполагате с пълната ми подкрепа.
ГЛАВА 29
13.50 ч. по Гринуич
Един час след като потегли от „Хийтроу", ягуарът на Питър Уекслър мина по павиран площад и влезе в частен паркинг на колежа „Ориел", близо до центъра на Оксфорд. Втората част от пътуването им бе минала по-тихо от първата, докато Уекслър и Емили осмисляха информацията, подадена им от Кайл с такъв ентусиазъм. В основата си легендата за Обществото не се различаваше от която и да било друга теория за конспирацията, но имаше нещо плашещо във връзката на имена и научни степени със загадъчните подмятания в писмата на Холмстравд - нещо, което придаваше на догадките на Кайл убедителност, която никой учен не би пренебрегнал с лека ръка. Това бе достатъчно да възбуди и бездруго нарасналото им любопитство.
Плътният въздух на Оксфорд, натежал от влагата на Айзис и Черуел - двете реки, които се сливаха в града, - се задържа в ноздрите на Емили и охлади кожата й, кога то излезе от колата. Дори след всичко случило се, което я доведе тук, и въпреки странния ход на разговора през последните шейсет минути, беше хубаво, че се връща. По цял свят нямаше второ място като Оксфорд.
Докато раздвижваха схванатите си мускули, тя се обърна към Уекслър:
- Трябва да се обадя на Майкъл. Вкъщи е рано сутринта, но той ще иска да знае, че съм пристигнала без проблеми.
- Можеш да използваш апарата на горния етаж - отговори Уекслър и махна с ръка към прозореца на кабинета си. Емили обаче извади от чантата си блекбърито и го потупа вместо отговор.
- Мисля, че би трябвало да работи тук. Увериха ме, че една прекрасна джаджа на име мобилен телефон най- накрая е стигнала до бреговете на Великобритания.
Вдигна пръст съм малкия бутон, за да включи устройството. Приятно й бе, че има възможност да си го върне, макар и леко, на предишните шеги на Уекслър.