Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
По-възрастният професор само изсумтя в отговор и на лицето му се изписа доволна усмивка, докато влизаше през старинната порта на сградата.
- Когато свършите, елате при нас - покани я Кайл, докато Емили чакаше телефонът да намери интернет връзка и да се свърже. - Искам да поговорим малко за третата страница - и й протегна факсовото копие на списъка на Арно, страницата, която изглеждаше като сбирка от улики.
- Добре. Идвам веднага.
Кайл Еймъри прибра страниците, взе чантата на Емили и влезе след Питър Уекслър във великолепната сграда точно когато телефонът на Емили се включи. Тя натисна първия номер за бързо набиране и след няколко мига чу познатия глас. Майкъл я поздрави бодро и двамата размениха няколко обикновени думи за полета и пристигането на Емили.
- Майкъл - каза най-накрая тя, - цялата тази ситуация си беше странна още от самото начало. Но няма да повярваш какво става сега.
ГЛАВА 30
13.55 ч. по Гринуич
През две улици от тях двама мъже облякоха елегантни костюми и закачиха на реверите си фалшиви баджове. Фалшивите значки на коланите им приличаха досущ на истински и ако някой заподозреше нещо и провереше номерата им, щеше да ги намери въведени във всички необходими база данни на Националната сигурност и Интерпол. Техническият им екип, който работеше от невероятно развит, почти футуристичен набор от компютърни терминали в един безличен склад в Лондон, беше готов и наблюдаваше телефонните и радиокомуникациите. Ако някой се усъмнеше в прикритието на двамата мъже и се опиташе да се обади в съответните служби, за да удостовери самоличността им, обаждането щеше да бъде гладко засечено и прехвърлено към глас, който щеше да потвърди положението им, мястото им и правото да бъдат тук.
Но почти със сигурност нямаше да се стигне дотам. Джейсън и партньорът му бяха експерти в ролите си, а местопрестъплението, което искаха да огледат, гъмжеше от чиновници. Изглеждаха съвсем като чиновници; едва ли някой изобщо щеше да им обърне внимание.
Двамата оправиха палтата си, напомниха си наум, че отсега нататък трябва да говорят само с британски акцент, и свиха зад ъгъла. Руините пред тях бяха впечатляващи, опустошението - огромно. Но вниманието им беше съсредоточено върху целта и никое предизвикателство нямаше да ги разколебае.
Тайната на Пазителя беше тук. Нямаше да си тръгнат, преди да се доберат до нея.
ГЛАВА 31
14.00 ч. по Гринуич
Секретарят поднесе скоча към устните си спокойно, наслаждавайки се на вкуса на напитка, престояла двайсет години в дъбова бъчва - най- хубавото, което можеше да предложи планинската част на Шотландия. Не беше познавач във формалния смисъл на думата, но бе наясно какво подобава да пият мъжете на власт, а това е питие, което можеха да си позволят единствено могъщите. Всяка бутилка му струваше над четири хиляди долара главно защото му ги доставяха направо от фабриката в Шотландия, бутилирани ръчно от човек, за когото го уверяваха, че не изпълнява тази работа за никой друг. Секретарят пиеше напитка, на която не можеше да се наслади буквално никой друг на този свят.
Пред него книгата беше отворена на важните страници и той за стотен път ги прелисти Беше толкова ясно, така очевидно. Нямаше съмнение към какво насочват.
„Абсолютно никакво съмнение." Пазителят сякаш почти е искал враговете му да разберат какво е пишело вътре.
Джейсън бе излетял преди почти девет часа. В този момент най-довереният Приятел на съвета трябваше да е в Оксфорд. Църквата, описана в книгата и придружена с ясна черно-бяла снимка, бе едно от най-важните места в града... или поне доскоро беше. По новините на Би Би Си, които той гледаше по сателитна връзка от кабинета си, съобщаваха, че по-голямата й част се е превърнала в отломки след експлозия, разтърсила старинното здание преди почти два дни. Секретарят обръщаше голямо внимание на подробностите. Бомбата избухнала в 5.30 часа английско време в сряда сутринта. Времето съвпадаше почти до минута с елиминирането на Пазителя, извършено от тях на четири хиляди мили на запад. Не беше трудно да се сдобият с телефонни разпечатки, които потвърдиха, че по-рано същия ден старецът се е обаждал на някого в Оксфорд.
Секретарят можеше да прозре незрелия отмъстителен план на Пазителя. Старецът очевидно е знаел, че идват. Беше получил списъка, неволно изтекъл от некомпетентния помощник на Хайнс, и беше наясно, че няма да го оставят жив, не и сега, когато му бе известно какво кроят. Освен това знаеше, че собствената му екзекуция ще означава край на продължили повече от тринайсет века търсения на Съвета, и дребното копеле бе решило да им натрие носа в този достоен за съжаление факт. Искаше те да намерят малките му странички, да открият мястото и после да видят как той им отнема това, което се намираше там - последната надежда за постигането на върховната им цел, надежда, изтръгната от ръцете им. Подиграваше им се дори в смъртта, грижеше се да разберат докъде е стигнал в последните си часове, за да ги държи на разстояние от целта.