Тихоокеански водовъртеж
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #1
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тихоокеански водовъртеж». Краткое содержание книги:
Пит и Боланд останаха в капитанската каюта до средата на следобеда; времето, през което хидроакустичните уреди отчитаха непрекъснатото издигане на морското дъно, минаваше мъчително бавно. Един час, два, три. Пит се ровеше в сведенията и данните за „Старбък“, а Боланд бе съсредоточил вниманието си в спасителните планове и обмисляше дали и кога ще проработи късметът на „Марта Ан“. Безцелният разговор на мъжете на палубата и долу, в машинното отделение, се въртеше неизменно около жените. Единствено операторите в детекторния пункт седяха смълчани и наблюдаваха внимателно мониторите и измервателните си уреди. Съобщението „Дъното продължава да се издига“, което Стенли предаваше от време на време по вътрешната разговорна уредба, внасяше известно успокоение, че всичко на кораба върви както трябва. Няма по-скучна работа от търсене на корабни останки.
Изведнъж в пет часа гласът на Стенли проехтя по високоговорителите.
— През последната половин миля дъното рязко се издигна!
Пит погледна Боланд. Без да си разменят дума, двамата скочиха на крака и се втурнаха към детекторския пункт. Стенли се бе навел над масата за карти и вписваше нещо.
— Не е за вярване, шкипер. За първи път виждам подобно нещо. Намираме се толкова навътре от сушата, в най-затънтеното място, а дъното изведнъж се оказа само на триста шейсет и шест метра от повърхността. И продължава да се издига.
— Това е адски стръмно издигане — отбеляза Пит.
— Може да е част от Хавайското гърбище — предположи Боланд.
— Ние сме доста по на север. Съмнявам се да има някаква връзка с него. Това чудо долу е напълно самостоятелно.
— Триста трийсет и пет метра — обяви високо Стенли.
— Боже господи! На всеки половин метър се издига с по трийсет сантиметра! — възкликна тихо Пит.
Боланд заговори почти шепнешком.
— Ако не се изравни скоро, ще заседнем. — Той извърна лице към Стенли. — Изключи компютъра и се върни на ръчно управление!
Само след пет секунди Стенли потвърди:
— На ръчно управление сме, сър.
Боланд взе микрофона на вътрешната разговорна уредба.
— Мостик? Тук Боланд. Какво виждате на осемстотин метра право напред?
Отговори метален глас:
— Нищо, сър. Хоризонтът е чист.
— Някаква следа от бяла вода?
— Не, командире.
Пит погледна към Боланд.
— Попитайте го за цвета на водата.
— Мостик, има ли някаква промяна в цвета на водата?
След кратко мълчание се чу:
— Става по-зелена, сър, на около петстотин метра пред лявата носова част.
— Двеста и четирийсет и се издига — съобщи Стенли.
— Плътността се увеличава — каза Пит. — Очаквах по-светлосин цвят при по-близкия до повърхността хребет. Зеленото говори за наличието на подводна растителност. А да има морски растения тук е много странно.
— Водораслите не съжителстват добре с коралите, нали? — попита Боланд.
— Точно така, а и за тази част на океана са характерни по-високите температури.
— Имам ясно показание на магнитометъра. — Това съобщи един млад човек с руса, къдрава коса, който седеше зад пулта за управление.
— Къде? — попита Боланд.
— На двеста метра, азимут двеста и осемдесет градуса.
— Може да се окаже златна мина — въодушеви се Боланд.
— Второ показание на триста метра, азимут триста и петнайсет градуса. Още два визуални контакта. Божичко, те са около нас!
— Звучи ми като богато минно находище — усмихна се Пит.
— Стоп машини! — извика в микрофона Боланд.
— Дънният контур излиза от листа с показанията — съобщи възбуден Стенли. — Четиристотин и петдесет метра, а корабът още не е спрял.
Пит погледна телевизионните монитори. На екраните все още нямаше нищо, но и нямаше да има при видимост, намалена до стотина метра. Той извади носна кърпа от джоба на панталона си и попи потта от врата и лицето си. Запита се защо ли се е изпотил толкова. Климатичната инсталация в детекторния пункт работеше. Той нехайно напъха носната кърпа обратно в джоба си и пак устреми поглед към мониторите.