Тихоокеански водовъртеж
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #1
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тихоокеански водовъртеж». Краткое содержание книги:
Боланд бе прекъснат от почукване на вратата.
— Влез! — извика той.
Един младеж на около деветнайсет-двайсет години влезе в помещението. Той носеше кепе на касапин на главата си и син работен комбинезон. Без да обръща внимание на Пит и Денвър, той заговори на Боланд.
— Извинете, сър, но главният механик докладва, че машинното отделение е в пълна готовност, а боцманът е строил командата си за отплаване.
Боланд погледна часовника си.
— Добре. Предайте им след десет минути да вдигат котва и да потеглят.
— Слушам, сър — отвърна младият моряк, отдаде чест и си тръгна.
Боланд се усмихна самодоволно на Денвър.
— Не е лошо. Изпреварваме с четирийсет минути графика.
— Хеликоптерът вързан ли е здраво? — поинтересува се Пит.
Боланд кимна.
— Да. Като се съмне, можете да му направите последна проверка.
Пит стана, приближи се до илюминатора и вдъхна дълбоко въздух, за да прочисти дробовете си от застоялия дим от цигарите на Денвър. Пристанищният въздух ухаеше на чисто в сравнение с въздуха в задушната стая за морски карти.
— Настанихте ли Дърк? — обърна се Денвър към Боланд.
— Има една свободна каюта до моята, която пазим за важни личности — отвърна Боланд със сарказъм. — За Пит ще направим изключение.
Пит се загледа продължително, но без нотка на гняв или неприязън, в дима, който се виеше от пепелника. Той беше способен да подмине вербалния присмех така, сякаш пропъждаше комар от ръката си. Хънтър беше хитра стара лисица, щом като поставяше двама души с различни характери в един отбор.
— Е, време е да вървя — каза Денвър, нарушавайки неловкото мълчание.
— Ще ти пращаме картички от време на време — подметна Пит.
— По-добре направете нещо по-полезно — отвърна Денвър с усмивка, но с твърд поглед. — Ще запазя бара на хотел „Рийф“ за три седмици, считано от днес. И да е проклет онзи, който не се появи там! — обърна се той към Боланд. — Имаш кода, Пол. Адмиралът и аз ще те следим по сателита. Когато откриеш „Старбък“, просто ни съобщи по радиото, че си спрял всички машини, за да бъде подменен стопен лагер във вала. Ще открием местоположението ти за част от секундата.
Денвър се ръкува с Пит и Боланд.
— Няма кой знае какво друго да ви пожелая освен късмет! — и преди да получи отговор от двамата мъже, той рязко се обърна на пети и излезе от помещението.
Няколко минути по-късно Денвър стоеше на дока и наблюдаваше как екипажът изтегля корабните въжета и вдига подвижното мостче. Той разсеяно огледа десния борд на „Марта Ан“, докато корабът излизаше бавно по канала от притихналото пристанище. Остана загледан в навигационните светлини, докато тупкането на корабните машини постепенно заглъхна в тъмнината. После метна угарката си в спокойната мазна вода, бръкна в джобовете си и с уморена походка тръгна към паркинга.
8.
Пит стоеше облегнат на кърмовото леерно ограждане и разсеяно наблюдаваше разпенена диря, която оставяха гребните винтове на „Марта Ан“. Синьо-бялата водна маса се вихреше и бавно се стопяваше на четвърт миля зад кърмата, преди безмилостното море да се затвори над нея и да я покрие, сякаш да изличи огромен белег. Времето беше топло, небето — ясно; от североизток духаше постоянен бриз.
На какви шантави хора се натъкнах през последните два дни, помисли си той отчаяно. Една подла млада жена, която се опита да ми забие подкожна инжекция в гърба, един убиец с пожълтели от никотин зъби, един негодник с чин адмирал, един капитан трети ранг с толкова нелепа татуировка и един дребен на ръст командир, който очевидно беше най-умният от тях.
И все пак тази групичка не беше в състояние да достигне до тъмните кътчета в съзнанието му. Те бяха запазени за друг герой в драмата, герой, който тепърва щеше да се появи на сцената — гигантски мъж със златисти очи.
Каква ли е била неговата причина да издири потъналия преди много години остров Каноли? Възможно ли е той да е просто някакъв учен, който се опитва да открие изчезнала цивилизация, или окултист, който се рови в митове и легенди? Какво имаше в преданието за Каноли, което да не можеше да бъде намерено в половината глупости, изписани за изчезналия континент Му, или в изобилието от измислици, отнасящи се до Атлантида? Загадките на Тихоокеанския водовъртеж и Бермудския триъгълник бяха достатъчно действителни. Трябва да има някакво логическо разрешение на всичко това, заключи угрижен Пит. Ключ, който е толкова очебиен, че е бил подминат поради недоглеждане.