Тихоокеански водовъртеж
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #1
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тихоокеански водовъртеж». Краткое содержание книги:
— Стига да извадим късмет — отвърна Боланд. — Никой от другите изчезнали плавателни съдове не е имал време да подаде сигнал за бедствие, камо ли да офейка.
— В такъв случай Пит е вашата гаранция. Както и хеликоптерът.
— Нужно е време да се загрее моторът на хеликоптера — каза с нотка на съмнение в гласа Боланд.
— Не и тази птица — увери го Пит. — Мога да я издигна във въздуха точно за четирийсет секунди — каза той, като стана и се протегна, допирайки с върховете на пръстите си металния таван. — Но има един проблем. Хеликоптерът побира само петнайсет души. Така че, ако военноморският флот не ни подсигури екип от дребосъци, ще отплаваме с крайно недостатъчно хора.
— И при нормални обстоятелства плаваме с недостатъчно хора — подметна Денвър усмихнат и намигна на Боланд. — Ти не знаеш, Дърк, но „Марта Ан“ съвсем не е грохнала гемия, каквато изглежда. Не е нужен голям екипаж, тъй като корабът е оборудван с най-усъвършенстваната и най-автоматизираната система за централизация на управлението от системите за управление на всички кораби, пуснати на вода. На практика той се движи сам.
— Но състоянието на корпуса му, ръждата…
— Най-сполучливата маскировка, която си виждал — прекъсна го Денвър. — Ръждата е направена от химикали и няма да познаеш, че е изкуствена, дори да я гледаш на слънчева светлина от метър разстояние.
— Тогава защо е оборудван с усъвършенствана техника? — попита Пит.
— Не съдете за „Марта Ан“ по външния му вид — подкрепи с известна доза скромност думите на Денвър Боланд. — Като го гледате, изобщо няма да допуснете, че е натъпкан със спасителни съоръжения.
— Замаскиран спасителен кораб — рече бавно Пит. — Нов вид заблуда.
Денвър се усмихна.
— Маскарадът влиза в работа за… нека да го наречем най-деликатните възстановителни проекти.
— Адмирал Сандекър спомена за няколко от вашите деликатни постижения — каза Пит. — Сега вече виждам как сте ги извършили.
— Никоя задача не е много голяма или много малка — засмя се Боланд. — Ние можехме да извадим „Андреа Дориа“, ако ни бяха наредили.
— Дори и да открием „Старбък“ обаче, пак няма да можете да я извадите на повърхността с толкова малък екипаж, въпреки автоматизираните ви съоръжения.
— Това са само предпазни мерки, скъпи ми Пит — каза Денвър. — Адмирал Хънтър настоя да използваме рехав екипаж по време на претърсвателната операция. Не е нужно да се дават напразни жертви, ако „Марта Ан“ бъде сполетяна от съдбата на останалите кораби. От друга страна, ако извадим късмет и открием „Старбък“, тогава ще се наложи да извършиш няколко курса с хеликоптера от мястото, където е открита подводницата, до Хонолулу и обратно, за да извозиш спасителния екипаж и всяка необходима резервна част и апаратура.
— Добре сте го обмислили — призна Пит. — Само че аз ще спя по-спокойно, ако имаме и въоръжен ескорт.
Денвър поклати глава.
— Не можем да рискуваме. Руснаците ще се усъмнят в мига, в който надушат, че някакъв стар товарен параход е ескортиран от военноморски ракетен катер и до изгрев-слънце ще пуснат по петите ни „Андрей Виборг“.
— „Андрей Виборг“? — повдигна вежди Пит.
— Това е руски океанографски плавателен съд, класифициран от военноморското разузнаване като шпионски кораб. От шест месеца насам той е по петите на операцията по издирването на „Старбък“ и все още се намира някъде в океана, опитвайки се да открие следа от подводницата. — Боланд млъкна, за да отпие от кафето си. — Сто и първи отряд изразходва много време и усилия, за да поддържа прикритието ни като търговски кораб. Не можем да си позволим да бъдем разкрити сега.
— Както виждаш — допълни Денвър, — „Марта Ан“ е напълно независима от военноморските сили. Той е вписан в регистъра на Съединените щати като търговски кораб. И ние възнамеряваме да поддържаме това дискретно.
— Не се ли притеснява военноморският флот от факта, че „Андрей Виборг“ души наоколо?
— Той не е сам — отвърна със сериозно лице Боланд. — Още четири кораба сноват из северния претърсвателен район. Военноморският флот никога няма да преустанови търсенето, независимо колко малка е вероятността да има оцелели. Наречете го традиция, майоре, но невероятно е чувството, когато плавате в морето, хванат за парче плавей, след като корабът ви е отишъл на дъното, знаейки, че нищо няма да бъде спестено, за да бъдете спасен…