Тихоокеански водовъртеж
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #1
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тихоокеански водовъртеж». Краткое содержание книги:
— Господин Пит?
Умствената му гимнастика бе прекъсната от младежа в работен комбинезон.
Пит му се усмихна.
— С какво мога да ви бъда полезен?
Матросът беше на път да отдаде чест. Изглеждаше объркан от това как да се държи с цивилен, особено с цивилен на борда на военен кораб.
— Командир Боланд иска да отидете на мостика.
— Благодаря, веднага тръгвам.
Пит прекоси стоманената палуба покрай затворените люкове. Под краката му моторите тупкаха ритмично, докато корабът пореше спокойните води и хвърляше мъгла от солени пръски над леерното ограждане и върху надстройката, като покриваше боята с блестящ слой капеща влага.
Изкачи се по стълбата, водеща към мостика. Боланд стоеше пред кърмчията и гледаше през бинокъл над носовата част към яркосиния хоризонт. Той свали за миг бинокъла, избърса стъклата му с края на фланелката си, после отново го вдигна пред очите си и огледа водната шир напред.
— Какво има? — попита Пит и погледна през прозореца, но не видя нищо.
— Помислих си, Дърк, че ще искаш да знаеш — отвърна Боланд, — че току-що навлязохме в новия претърсвателен район. — Той остави бинокъла на полицата до него, натисна предавателен бутон и заговори ясно и отчетливо в микрофона.
— Лейтенант Харпър, тук шкиперът. Спрете всички машини. Ще застанем на дрейф. — Той погледна Пит. — Хайде на работа.
Боланд му посочи една стълба, водеща към тесен коридор под мостика. След като подминаха няколко врати на каюти, Боланд се спря пред една и я отвори.
— Сърцето на операцията — съобщи той. — Тук са разположени четири тона електронни уреди и апаратура. Можеш да видиш техническото чудо на Сто и първи отряд в действие. — Той посочи дълга банка от уреди, изпълващи големия отсек с площ от седемдесет квадратни метра. — Тук имаме пулт за измерване на скоростта на звука и налягането, магнитен датчик за отчитане наличието на метал на морското дъно, монитори за подводните телевизионни камери. Именно затова ще легнем на дрейф, за да спуснем датчиците и камерите и те да започнат обследването.
Пит огледа екраните. Камерите вече се спускаха под повърхността и той видя как вълните се плискат в обективите, които бавно потъваха в смълчаното, искрящо от слънцето, неспокойно водно пространство. Две от камерите записваха цветно и създаваха впечатлението, че синьо-зелените сенки се изгубват в безкрайността.
— Следващият уред е усъвършенствана хидроакустична станция — продължи да обяснява Боланд. — Тя прави подробни „звукови“ снимки на океанското дъно и всичко, намиращо се там. Имаме също така и система за странично радиолокационно изследване, чийто обхват от двата борда на кораба е по половин миля. Нейните датчици също ще бъдат влачени зад кораба.
— Пояс на детектиране с обща широчина цяла миля — отбеляза Пит. — Това е внушителен участък от целия претърсвателен сектор.
На Пит му направи впечатление, че Боланд изобщо не си направи труда да го представи на никого от екипа, обслужващ съоръженията. Ако нещо особено много липсваше на Боланд, това бяха добрите обноски. Пит се почуди как ли е стигнал до този си ранг.
— А тази душичка тук — отбеляза с гордост Боланд — е мозъкът на комплекта от уреди — компютърната система „Селко-Рамзи“ 8300. — Той кимна към тесен пулт с лампички и превключватели, поставен над широка клавиатура. — Тя отчита географските дължини и ширини, скоростта и курса. С две думи, тя е скачена със системата за централизирано управление и оттук, докато открием „Старбък“, тази нечовешка маса от транзистори ще ръководи кораба.
— Напълно хигиенично — смънка Пит.
— В какъв смисъл?
— Ами нищо не се пипа от човешка ръка.
Боланд смръщи чело.
— А, да, може и така да се каже.
Пит се наведе над рамото на оператора, седнал зад клавиатурата на системата.
— Наистина забележително. „Селко-Рамзи“ 8300 може да бъде претоварена и репрограмирана от главен превключвател. Така вероятно операциите могат да бъдат следени и в Пърл Харбър. Това ще е от полза за адмирал Хънтър, в случай че ни застигне съдбата на хората на борда на „Лили Марлен“. При първата поява на опасност той и Денвър могат да претоварят системата ни, да обърнат кораба и да го върнат в пристанище. Адмиралът може и да загуби екипажа, но Сто и първи отряд ще прибере спасителния си кораб непокътнат. Наистина забележително.
— Ти явно си запознат с електрониката — каза бавно Боланд и по лицето му се изписа странна смесица от подозрение и уважение.