Тихоокеански водовъртеж

Хидроакустикът изведнъж притисна наушните си слушалки плътно до ушите и заби напрегнат, невярващ поглед в командното табло.

— Имам контакт с подводница, азимут сто и деветдесет градуса — докладва той.

— Сигурен ли сте? — попита Боланд.

— Залагам живота си. И друг път съм имал показания за подводници, командире, но тази тук е много голяма.

Боланд взе микрофона.

— Мостик? Щом ви кажа, спрете машините и спуснете котвата. Бързо се пригответе! Ясно?

— Да, сър — отвърна дрезгав глас по високоговорителя.

— Попитай го каква е дълбочината? — подсети го Пит.

Боланд кимна.

— Дълбочина?

— Двайсет и седем метра.

Пит и Боланд се спогледаха.

— Загадката се увеличава, не мислиш ли? — попита Пит тихо.

— Наистина — също тихо отвърна Боланд. — Ако съобщението на Дюпри е лъжливо, защо включва точната дълбочина?

— Нашето приятелче вероятно е решило, че никой разумен човек не би повярвал на показание от двайсет и седем метра. Ето, аз го виждам с очите си и пак не мога да повярвам.

— Тя навлиза в обхвата на камерата — съобщи Стенли. — Ето… ето там се вижда подводница.

Те се вгледаха в изображението на масивна черна форма, която лежеше под бавнодвижещия се кил на „Марта Ан“. Пит имаше чувството, че наблюдава модел на подводница във вана. Дължината й беше най-малко два пъти по-голяма от тази на конвенционална ядрена подводница. Вместо познатия полусферичен нос, предната й част беше заострена. Корпусът й нямаше обичайната форма на съвършена пура — той изтъняваше плавно назад в класическа симетрична крива. Липсваше също и голямата командна рубка, наподобяваща гръбна перка на кит. На нейно място се издигаше по-малка заоблена гърбица. Само двете командни плоскости на кърмата бяха като на другите подводници, както и двата бронзови гребни винта под гладкия корпус. Подводната лодка излъчваше невероятно спокойствие, сякаш беше огромен мезозойски обитател, налегнат от следобедна дрямка. Не така трябва да изглежда, помисли си Пит и почувства как кожата му започна да настръхва.

— Спуснете маркера — нареди рязко Боланд.

— Маркер ли?

— Това е нискочестотно електронно устройство — поясни Боланд. — В случай че бъдем принудени да напуснем района, ще разполагаме с водонепроницаем предавател на океанското дъно, който предава периодично сигнали. По този начин, като се върнем, ще можем да открием мястото, без да се налага да го търсим отново.

— Носовата ни част вече минава над останките, командире — това беше предадено от хидроакустика.

Боланд извика в микрофона.

— Стоп машини! Спуснете котвата. — Той се обърна с лице към Пит. — Видяхте ли номера й?

— Девет-осем-девет — отвърна Пит.