Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Тихоокеански водовъртеж
Тихоокеански водовъртеж - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тихоокеански водовъртеж

Электронная книга - «Тихоокеански водовъртеж». Краткое содержание книги:

Авантюристът и дълбоководен експерт Дърк Пит е подложен на огромно изпитание, когато се гмурка в опасните води на Тихоокеанския водовъртеж — забулена от мъгла морска зона, където десетки кораби изчезват безследно. Последната жертва е внушителната суперподводница „Старбък“, американски дълбоководен ядрен арсенал. Изчезването й поставя под немислима заплаха националната отбрана. Задачата на Пит е да я открие и извади, преди морската зона да се взриви.
1 ... 35 36 37 38 39 40 41 42 43 ... 95
Перейти на страницу:

— Точно тя е — „Старбък“ — каза с благоговение Боланд. — Не вярвах, че ще я видя някога.

— Или онова, което е останало от нея — добави Стенли с внезапно пребледняло лице. — Само като си помисля за клетите нещастници, погребани в нея, ми настръхва косата.

— И мен ме изпълва неприятно чувство при тази мисъл — съгласи се Боланд.

— Не само вас — добави Пит с равен тон. — Я се вгледайте по-внимателно.

Сега „Марта Ан“ се въртеше около котвата си и кърмата й, тласкана от намаляващата инерция, бавно се изместваше по дъга от потъналата подводница. Боланд изчака малко, докато телевизионните камери застанат под такъв ъгъл, че да държат в обхвата си „Старбък“. Когато обектът дойде в средата на рамката, обективът автоматически се приближи за по-близко наблюдение.

— Тя лежи на пясъчното дъно и по-истинска и по-ясна от това не може да бъде — измърмори Боланд, без да отмества поглед от екраните. — Носовата й част не е заровена, както пише в съобщението на Дюпри. Но като се изключи това, не виждам нищо необикновено.

Пит каза:

— Не си никакъв Шерлок Холмс. Значи не виждаш нищо необикновено, така ли?

— Не виждам да е разбита носовата й част — отвърна Боланд бавно. — Но може да е пробита под корпуса, а това ще се види едва след като бъде извадена. Нищо странно няма в това.

— Доста силна експлозия е нужна, за да се получи дупка, достатъчно голяма, за да потъне подводница с размерите на „Старбък“ само на дълбочина двайсет и седем метра — отбеляза Пит. — На дълбочина триста метра и пукнатина колкото косъм ще свърши същата работа. Но на повърхността тя ще може да се справи и с всичко, което е по-малко от голяма дупка. Да не говорим, че една експлозия ще остави отломки, разхвърляни наоколо; нищо не детонира чисто, без да остави следи след себе си. Както виждаш, в пясъка наоколо няма нещо повече от винтче. Което ни води до следващото стряскащо заключение и то е: откъде е дошъл този пясък? Ние изминахме мили над този подводен хълм и не видяхме нищо друго, освен назъбени скали и растителност. А тази подводница лежи в най-спретнатия малък участък пясък, който си виждал. 

— Може да е просто съвпадение — предположи спокойно Боланд.

— Че Дюпри е разположил загиващата си подводница на единственото място за приводняване в протежение на мили? Изключително съмнително. Сега идваме до най-неприятния момент. Наблюдение, което не може да бъде лесно обяснимо. — Пит се наведе по-близо до екраните. — Останките от потънали плавателни съдове са много полезни. За морския биолог те са съвършената лаборатория. Ако данните за потъването на кораба са записани, възможно е учените да установят скоростта на обрастване на различните видове морски свят по останките. Обърнете внимание, че външността на корпуса на „Старбък“ е чиста и лъсната като в деня, когато е била пусната на вода.

Всички отново отместиха погледи от измервателните си уреди към мониторите. Боланд и Стенли просто останаха загледани в Пит. Нямаше нужда да поглеждат към мониторите, за да се уверят, че той е прав.

— Както изглежда — продължи Пит, — поне по външния й вид, „Старбък“ е потънала не по-рано от вчера.

Боланд уморено потърка с ръка челото си.

— Хайде да се качим горе — предложи той — и да обсъдим положението на чист въздух.

Като застана на лявото крило на мостика, Боланд се обърна и отправи поглед към морето. След още два часа слънцето щеше да залезе и синият цвят на водата започваше да потъмнява. Той се чувстваше изтощен и когато заговори, заговори бавно и с големи паузи.

— Нашите заповеди… бяха да открием „Старбък“. Направихме първата стъпка от мисията ни… Следващата задача е да я извадим на повърхността. Искам… да се върнеш в Хонолулу за спасителния екип.

— Не мисля, че ще бъде разумно — отвърна спокойно Пит. — Все още не сме вън от опасност. Скоро ще се стъмни. А именно по такова време е изчезнала „Старбък“.

— Не виждам причина за паника. „Марта Ан“ разполага с достатъчно съоръжения за откриване, които могат да засекат опасност от всяка посока и от всякакво разстояние.

— Но вие имате на борда само лични стрелкови оръжия — отвърна Пит. — Каква полза от детекторните ви съоръжения, щом не можете да се отбранявате? Може и да сте открили гробището на Водовъртежа, но нямате и най-малката представа кой или какво е причинило потъването на плавателните съдове.

— Щом дяволът и антуражът му от призраци не са се появили досега — настоя на своето Боланд, — значи няма да се появят изобщо.

1 ... 35 36 37 38 39 40 41 42 43 ... 95
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)