Силата на настоящето
- Автор: Толе Екхарт
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Кибеа"
- ISBN: 954-474-361-8
- Переводчик: Жанета Шинкова
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Силата на настоящето». Краткое содержание книги:
ЕКХАРТ ТОЛЕ е роден в Германия, където живее до тринадесетгодишна възраст. След като завършва Лондонския университет, се занимава с научна работа в Кеймбриджкия университет. На двадесет и девет години преживява дълбока духовна промяна, която фактически разрушава старата му самоличност и променя коренно хода на живота му. Следващите няколко години Толе посвещава на стремежа да разбере, осмисли и задълбочи промяната, която бележи началото на едно пътуване навътре в себе си. Екхарт не принадлежи към никоя конкретна религия или традиция. Учението му внушава просто, но проникновено послание с непреходната яснота на древните духовни водачи: има път за преодоляване на страданието и за откриване на вътрешен мир.
Толе утвърждава присъствието си из целия свят като съветник и духовен учител. Чрез Силата на настоящето, превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги Гласът на покоя (ИК “Кибеа”, 2005), Практикуване на силата на настоящето (ИК „Кибеа”, 2009) и Нова земя (ИК “Кибеа”, 2009). Живее във Ванкувър, Канада.
За книгата
За да се отправим на пътуване в “СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО”, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него аз — егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство.
Екхарт Толе пише достъпно във формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат за пътни знаци.
Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата болка, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас.
Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето — сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си аз. Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени.
Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните.
Но и тук сме на “нова територия” и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, т. е. ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите.
Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като “вътрешното тяло”, “капитулацията”, “прошката” и “Неизявеното”, ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на “Силата на настоящето”.
Обикновеното несъзнание винаги е свързано по някакъв начин с отричането на Настоящето. То, разбира се, включва и мястото, където се намирате. Противопоставяте ли се на вашето “тук и сега”? Някои хора винаги искат да бъдат другаде. Тяхното “тук” никога не е достатъчно добро. Наблюдавайте се, за да видите дали е така във вашия живот. Където и да сте, бъдете там изцяло. Ако намирате своето “тук и сега” за непоносимо и то ви прави нещастни, имате три възможности: да се махнете от ситуацията, да я промените или да я приемете напълно. Ако искате да поемете отговорност за живота си, трябва да изберете един от тези три варианта, и то веднага. След това приемете последствията. Без оправдания. Без негативизъм. Без психическо замърсяване. Поддържайте чисто вътрешното си пространство.
Ако предприемете нещо — тръгнете си или промените ситуацията, — ако е възможно, най-напред се отърсете от негативизма. Действието, произтичащо от съзнанието какво е необходимо, е по-ефикасно от произтичащото от негативизма.
Често е по-добре да направите каквото и да е, отколкото нищо да не правите, особено ако сте заседнали от много време в нещастие. Ако сгрешите, поне научавате нещо, и тогава грешката вече не е грешка. Ако останете заседнали, нищо не научавате. Пречи ли ви страхът да действате? Отчетете страха, наблюдавайте го, насочете вниманието си към него, присъствайте пълно. Това ще прекъсне връзката между страха и мисленето ви. Не позволявайте на страха да се надигне в ума ви. Използвайте силата на Настоящето. Страхът не може да издържи срещу нея.
Ако наистина нищо не можете да направите, за да промените своето “тук и сега”, и ако не можете да се махнете от ситуацията, тогава я приемете изцяло, изоставяйки всякаква вътрешна съпротива. Така неистинското нещастно аз, което обича да се чувства нещастно, сърдито или самосъжаляващо се, не може да оцелее. Това се нарича капитулация. Тя не е слабост. В нея има голяма сила. Само предалият се притежава духовна сила. Посредством капитулацията ще се освободите от ситуацията вътре в себе си. Може да забележите, че ситуацията се променя без всякакво усилие от ваша страна. Но във всички случаи вие сте свободни.
Може би има нещо, което “би трябвало” да направите, но не го правите? Станете и го направете още сега. Другата възможност е да приемете бездействието си, мързела си, пасивността си в този момент — ако такъв е вашият избор. Отдайте му се напълно. Порадвайте му се. Бъдете максимално мързеливи и бездейни. Ако се отдадете на това изцяло и съзнателно, скоро ще го преодолеете. А може би няма. И в двата случая няма вътрешен конфликт, няма съпротива, няма негативизъм.
Изложени ли сте на стрес? Толкова ли сте заети да стигнете в бъдещето, че сегашното е сведено само до средство по пътя към него? Стресът се дължи на това, че сте “тук”, а искате да бъдете “там”, че се намирате в настоящето, а искате да сте в бъдещето. Това раздвоение ви разкъсва вътрешно. Да създавате такова вътрешно раздвоение и да живеете с него е лудост. Ако се налага, можете да се движите бързо, да работите бързо, дори да тичате, без да се проектирате в бъдещето и без да се противите срещу настоящето. Когато се движите, работите или тичате, правете го с цялото си същество. Радвайте се на потока от енергия, на високата енергия на момента. Вече не сте в стрес, вече не се разкъсвате на две. Просто се движите, тичате, работите — и това ви доставя удоволствие. А можете да зарежете всичко и да седнете на някоя пейка в парка. Тогава обаче наблюдавайте ума си. Може той да каже: “Ти би трябвало да работиш. Пилееш време”. Наблюдавайте ума. Усмихнете му се.
Заема ли миналото голяма част от вниманието ви? Често ли говорите и мислите за него, било в положителна или в отрицателна светлина? Големите неща, които сте постигнали, приключенията и преживяванията ви, или как сте станали жертва и какви ужасни неща са ви причинили, или може би какво вие сте причинили някому? Мисловните ви процеси създават ли вина, гордост, недоволство, гняв, угризения или самосъжаление? Значи не само укрепвате фалшиво себеусещане, но и допринасяте за стареенето на тялото ви, като натрупвате минало в психиката си. Проверете го сами, като наблюдавате околните, които са подчертано склонни да се вкопчват в миналото.