Панаир на суетата (роман без герой)

Ребека също беше в стаята и се приближи да го поздрави с усмивка и протегната ръка. Добин се отдръпна смутен.

— Аз… аз моля да ме извините, госпожо — каза той, — но съм длъжен да ви кажа, че не идвам тук като ваш приятел.

— Ами, ами! Дявол да го вземе — да нямаме такива работи! — извика Джоз, изплашен и загрижен да се избегне всякаква сцена.

— Интересно какво има да каже майор Добин против Ребека — каза Амелия с нисък ясен глас, който леко потрепваше, и с много решителен израз в очите.

— Не позволявам подобно нещо в дома ми — отново се намеси Джоз. — Повтарям, че не позволявам и затова, Добин, моля ви да не продължавате. — И той се огледа наоколо разтреперан и силно поруменял, след което изпухтя тежко и тръгна към вратата.

— Драги приятелю — каза Ребека с ангелска сладост в гласа си. — Моля ви настоятелно, чуйте какво има да каже майор Добин срещу мене.

— Не, няма да го чуя — изцвъртя Джоз и като сбра полите на халата си, излезе.

— Сега сме само две жени — каза Амелия. — Вече можете да говорите, сър.

— Държането ви към мене никак не ви подхожда, Амелия — отвърна високомерно майорът, — нито пък предполагам, че можете да ме обвините в грубо отнасяне към жените. Не изпитвам никакво удоволствие да изпълня дълга си, за който съм дошъл.

— Моля, майор Добин, побързайте да го изпълните по-скоро — каза Амелия, чието раздразнение се усилваше все повече и повече. Докато тя говореше по този властнически начин, изражението на лицето на майора никак не беше приятно.

— Дойдох да кажа — и тъй като вие останахте, мисис Кроли, аз трябва да го кажа във ваше присъствие, — че не смятам за подходящо вие да играете ролята на член на семейството на мои приятели. Една дама, която е разделена от съпруга си, която пътува не под собственото си име, която посещава публични игрални домове…

— Аз бях отишла там за бала — извика Беки.

— … не е подходяща компания за мисис Озбърн и нейния син — продължи Добин. — И мога да прибавя, че има хора, които ви познават и които заявяват, че знаят за вашето поведение неща, за които не искам дори да споменавам пред… пред мисис Озбърн.

— Вашият начин на клеветничене е много скромен и удобен, майор Добин — каза Ребека. Оставяте ме под тежестта на едно обвинение, което не разкривате. Какво е то? Дали е това, че съм невярна на мъжа си? Отхвърлям всяко подобно твърдение и предизвиквам всеки да го докаже — да, повтарям, предизвиквам ви. Честта ми е ненакърнена също тъй, както и тази на най-големия ми неприятел, който някога е злословил против мене. Дали пък не ме обвинявате в това, че съм бедна, изоставена, нещастна? Да, аз съм виновна във всичко това, за което всеки ден получавам наказанието си. Остави ме да си вървя, Еми. Ще трябва само да си внуша, че не съм те срещнала, и тогава днес няма да бъда по-зле, отколкото съм била вчера. Ще трябва само да си кажа, че нощта е изминала и че клетата скитница отново е поела пътя си. Не си ли спомнящ песента, която пеехме през доброто старо време? Оттогава насам аз постоянно скитам — бедна изгнаница, презирана за това, че е нещастна и обиждана поради това, че е сама. Нека да си вървя — стоенето ми тук пречи на намеренията на този джентълмен.