По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Разбира се, той се бе подготвил за подобна възможност. Караше на север по магистралата. Движението не беше много натоварено, защото полицията още не бе вдигнала блокадата от шосето към детската градина. Излезе на федералното шосе, водещо от Балтимор към Вашингтон, и потегли към летище „Дълес“. Полетът бе за Лондон. Този път не пътуваше в първа класа, тъй като самолетът имаше само второкласни салони. Отпусна се на седалката и се замисли. Надяваше се отвличането да бъде успешно, макар че от самото начало бе предвидил и неуспех на операцията.
В крайна сметка акцията му не бе съвсем неуспешна. Той бе жив и успя да избяга. Скоро щеше да бъде в друга държава и да прикрие следите си. Щеше да изчезне и никой нямаше да може да го открие дори и ако американската полиция се опиташе да установи дали е имало още един участник в опита за отвличането. Реши да пийне няколко чаши вино — след напрегнат ден това винаги му помагаше да се отпусне и да заспи. Усмихна се, когато си припомни, че неговата религия забранява алкохола. Нима целият му живот не противоречеше на религията му?
Когато хеликоптерът закръжи над Кемп Дейвид, слънцето вече бе залязло. Бавно кацнаха и командирът на екипажа отвори вратата. Първо слязоха Раман и останалите агенти. Президентът разкопча предпазния колан, стана и ги последва.
— Благодаря ви, полковник — рече той и потупа пилота по рамото.
— Имате много приятели, господин президент. Винаги сме на разположение, когато имате нужда от нас — отвърна Гудман.
Райън кимна и се огледа.
— Добре дошли в Кемп Дейвид, сър — поздрави го очакващият ги капитан от морската пехота.
Джак помогна на съпругата си да слезе, Сали свали Кейти, а малкият Джак излезе последен. Внезапно Райън забеляза, че синът му вече е висок колкото Кати.
Кати нервно се огледа, което не убягна от погледа на капитана.
— Тук има шестдесет морски пехотинци, госпожо — увери я той. Нямаше нужда да добавя защо са тук, нито пък да казва на президента, че всички са нащрек.
— Къде са? — попита Джак Младши, който се огледа, но не видя никого.
— Опитай с това. — Капитанът му подаде очила с изпъкнали стъкла.
— Върховно! — прошепна момчето.
— Страхотни са за откриване на елени. Имаме си и мечка, която често ни навестява. Наричаме я Йоги. — Капитан Лари Овертън мислено се поздрави, че е успял да разсее детето. Поведе президента и семейството му към колата, която щеше да ги откара във вилата, определена за тях, и продължи: — Йоги си има нашийник с радиопредавател, за да не изплаши някой от пехотинците и да не го застрелят по погрешка.
— Какво ще има за вечеря? — попита Джак Младши, щом влязоха във вилата.
— Само кажи какво искаш — усмихна се сърдечно главният стюард на флотата, който ги посрещна, и добави: — Храната тук е отлична, господин президент. Снабдяваме се с продукти от местните жители и всичко е прясно, направо от фермите. Желаете ли да ви донеса нещо за пиене?
— Звучи чудесно. Кати?
— Може би бяло вино? — вдигна вежди тя. Страхът постепенно я напускаше.
— Разполагаме с много добри, госпожо. Какво ще кажете за шардоне реколта деветдесет и първа?
— Вие сте главният стюард на флотата, нали? — попита президентът.
— Да, сър. Посрещал съм адмирали и мога да ви уверя, че отлично познавам избата си.
Райън вдигна два пръста. Стюардът кимна и излезе.
— Това е лудост — каза Кати, щом вратата се затвори.
— Отпусни се — каза Джак. Докато чакаха питиетата, двете по-големи деца се споразумяха за пица, а Кейти поиска хамбургер и пържени картофки. Отвън се чу бръмченето на хеликоптер. „Кати е права — помисли си Джак, — наистина е лудост.“
Вратата се отвори и главният стюард се върна с две бутилки, поставени в сребърна кофичка с лед. Зад него вървеше друг стюард с подноса с чашите.
— Имах предвид две чаши — рече Райън.
— Да, господин президент, но пристигнаха още двама гости. Адмирал Джексън със съпругата си. Госпожа Джексън обича хубавото вино, сър. — Той извади тапата, наля малко от виното и подаде чашата на ХИРУРГ. Тя отпи и кимна.
— Нали има чудесен аромат? — Главният стюард допълни чашата й, наля една и за президента и почтително се отдръпна.
— Винаги са ми казвали, че момчетата от флотата са такива, но аз не вярвах.