Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— И как се прави?
— Избираш от книгата каквото искаш и им пращаш парите. След две седмици пощальонът ти донася каквото си поръчала. — Царска работа — Зоя взе каталога и го разлисти. — А, има и още! Следваха сака и поли от по четири и деветдесет и осем за костюм.
— И тези са елегантни.
— Продължавай, продължавай — настоя Володя.
Зоя изумена разглеждаше страница след страница дамски палта, шапки, обувки, бельо, пижами, чорапи.
— И хората могат да поръчат всичко това?
— Точно така.
— Ами че на коя да е от тези страници има по-голям избор от цял съветски магазин!
— Именно.
Зоя продължи бавно да разлиства. Мъжките облекла бяха също толкова разнообразни. И детските. Зоя забоде показалец върху дебело вълнено палто за момченце на цена петнадесет долара. — Предполагам, че на тази цена всяко момче в Америка има такова палто.
— Навярно.
След дрехите бяха мебелите. Легло за двадесет и пет долара. Всичко беше евтино при седмична заплата от петдесет долара. Имаше още и още. Стотици неща, които в Съветския съюз не можеха да се купят за никакви пари — играчки, настолни игри, козметика, китари, работни инструменти, електроуреди, романи с шарени корици, коледна украса, тостери.
Даже трактор.
— Как мислиш — полюбопитства Зоя, — дали всеки в Америка, който иска трактор, може да го получи веднага?
— Стига да има пари.
— И не е нужно да се записва в списък и да чака няколко години?
— Не.
Зоя затвори каталога и мрачно се взря във Володя.
— Щом хората могат да имат всичко това, за какво им е притрябвал комунизмът?
— Добър въпрос.
Двадесет и втора глава
1946 година
I
Берлинските хлапетии имаха нова игра — „Ела, жено!“. Карла забеляза, че това не беше просто поредната игра, в която момчетата гонят момичетата. Момчетата се събираха на група и подгонваха едно момиче. Щом го хванеха, изкрещяваха „Ела, жено!“ и го хвърляха на земята. После го държаха там, а едно лягаше отгоре и имитираше сексуален акт. Това бяха седем-осемгодишни деца, които не би трябвало да знаят какво е изнасилване, обаче имаха тази игра, защото бяха виждали какво правят червеноармейците с германките. Всеки съветски войник знаеше тези две думи на немски — „Komm, Frau!“ Какво им беше станало на съветските войници? Карла не познаваше жена, която да е изнасилена от френски, британски, американски или канадски войник, макар да предполагаше, че има и такива случаи. Докато всичките й познати жени на възраст между петнадесет и петдесет и пет години бяха станали жертва най-малкото на един съветски войник — майка й Мод; приятелката й Фрида; майката на Фрида, Моника; прислужницата Ада. Всички. Ала се оказа, че са имали късмет — останаха живи. Някои жени, насилвани в продължение на часове от десетки мъже, бяха загинали. Карла беше чувала за момиче, изпохапано до смърт. Само Ребека Розен избегна това. След като Карла я спаси от съветските войници в деня на освобождаването на Еврейската болница, Ребека се настани в дома на фон Улрихови. Къщата се намираше в съветската зона, ала момичето нямаше къде другаде да отиде. Цели месеци тя се кри на тавана като избягал престъпник. Слизаше долу само късно през нощта, когато зверовете-войници спяха пиянския си сън. Когато можеше, Карла прекарваше по няколко часа с нея горе на тавана. Играеха на карти и всяка разказваше за живота си. Карла искаше да е като по-голяма сестра, но Ребека сякаш я приемаше като майка.
И тогава Карла откри, че наистина ще става майка.
Мод и Моника бяха прехвърлили петдесетата си година и, слава Богу, бяха твърде възрастни, за да забременеят. Ада просто имаше късмет, ала и Карла, и Фрида бяха забременели от насилниците си.
Фрида направи аборт.
Абортите бяха нелегални — още беше в сила нацисткият закон, който ги наказваше със смърт. Затова Фрида се обърна към една стара „акушерка“, която свърши работата срещу пет цигари. Фрида разви тежка инфекция, която щеше да я убие, ако Карла не бе успяла да открадне малко от оскъдния пеницилин в болницата.