Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 350 351 352 353 354 355 356 357 358 ... 384
Перейти на страницу:

Вили Фрунце и жена му отидоха да вечерят.

Володя мина покрай заведението и надзърна през прозореца. Мястото не беше скъпо и имаше сепарета. Володя реши да ги остави да се нахранят, преди да влезе и да се настани при тях. Настроението им щеше да е по-добро на пълен стомах. Почака половин час, без да изпуска входа на ресторанта от поглед. След това, изпълнен с опасения, влезе. Вили и жена му приключваха с вечерята. Докато Володя прекосяваше заведението, Вили го погледна, обаче не го позна. Володя се разположи в сепарето до Алис и тихо заговори на немски:

— Здрасти, Вили. Не ме ли помниш от училище?

Фрунце се взира в него няколко секунди. После на лицето му изгря широка усмивка:

— Пешков? Володя Пешков? Наистина ли си ти?

Облекчението заля Володя като вълна. Фрунце беше приятелски настроен към него. Не се налагаше да преодолява бариера от враждебност. — Наистина съм аз — отговори Володя и подаде ръка. После се обърна към Алис на английски: — Моля да ме извините, но говоря езика Ви много слабо. — Не се мъчете да опитвате — рече Алис на немски. — Моите родители са дошли тук по същото време като семейството на Вили. — Напоследък мислех за теб — подхвърли удивен Фрунце. — Запознах се с друг човек с твоята фамилия — Грег Пешков. — Наистина ли? Баща ми е имал брат, Лев, който е дошъл в Америка май през петнадесета година. — Не. Лейтенант Пешков е много по-млад. Както и да е. Какво правиш тук?

Володя с усмивка отговори:

— Дойдох да се срещна с теб.

Преди Фрунце да попита защо, той продължи:

— Последния път, когато те видях, ти беше секретар на социалдемократическата партия в Нойкьолн. Това беше втората стъпка. След като започнаха разговора на приятелска основа, сега Володя напомняше на Вили за младежкия му идеализъм. — Да. Този опит ме убеди, че демократичният социализъм не работи — заяви Фрунце. — Оказахме се напълно безпомощни срещу нацистите. Наложи се Съветският съюз да ги възпре. Това беше самата истина и на Володя му стана приятно, че Фрунце го осъзнава. Коментарът показа и нещо по-важно — политическите идеи на Фрунце не бяха омекнали от охолния живот в Америка. — Смятахме да пийнем нещо в бара на ъгъла — намеси се Алис. — В петък вечер там се отбиват доста от учените. Искате ли да дойдете с нас? Последното нещо, от което Володя имаше нужда, беше да го засекат на публично място със семейство Фрунце. — Не знам — отговори той. Всъщност вече се заседаваше твърде дълго с тях в ресторанта. Време беше за третата стъпка: да напомни на Фрунце за неговата страшна вина. Приведе се и сниши глас. — Вили, ти знаеше ли, че американците ще пуснат бомбата над Япония? Настана тишина. Володя затаи дъх. Заложи на това, че Фрунце изпитва тежки угризения. За миг се уплаши, че е отишъл твърде далеч. Фрунце изглеждаше готов да избухне в сълзи.

После се овладя.

— Не, не знаех. Никой от нас не знаеше.

— Предполагахме — гневно рече Алис. — Че американските военни ще направят някаква демонстрация на мощта на бомбата, за да сплашат японците и да ги накарат да капитулират по-бързо. „Значи Алис е знаела за бомбата от по-рано“, каза си Володя. Нищо чудно. Мъжете бързо установяваха, че не могат да пазят подобни неща в тайна от съпругите си. Алис продължи: — И така, ние очаквахме да взривят бомбата някога, някъде. Но си представяхме, че ще унищожат някой необитаем остров или някой военен обект, където има много оръжия и малко хора. — Това би било оправдано — каза Фрунце, после гласът му се сниши до шепот. — Но… никой не допускаше, че ще хвърлят бомбата над град и ще убият осемдесет хиляди мъже, жени и деца.

1 ... 350 351 352 353 354 355 356 357 358 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)