Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Вили Фрунце и жена му отидоха да вечерят.
Володя мина покрай заведението и надзърна през прозореца. Мястото не беше скъпо и имаше сепарета. Володя реши да ги остави да се нахранят, преди да влезе и да се настани при тях. Настроението им щеше да е по-добро на пълен стомах. Почака половин час, без да изпуска входа на ресторанта от поглед. След това, изпълнен с опасения, влезе. Вили и жена му приключваха с вечерята. Докато Володя прекосяваше заведението, Вили го погледна, обаче не го позна. Володя се разположи в сепарето до Алис и тихо заговори на немски:
— Здрасти, Вили. Не ме ли помниш от училище?
Фрунце се взира в него няколко секунди. После на лицето му изгря широка усмивка:
— Пешков? Володя Пешков? Наистина ли си ти?
Облекчението заля Володя като вълна. Фрунце беше приятелски настроен към него. Не се налагаше да преодолява бариера от враждебност. — Наистина съм аз — отговори Володя и подаде ръка. После се обърна към Алис на английски: — Моля да ме извините, но говоря езика Ви много слабо. — Не се мъчете да опитвате — рече Алис на немски. — Моите родители са дошли тук по същото време като семейството на Вили. — Напоследък мислех за теб — подхвърли удивен Фрунце. — Запознах се с друг човек с твоята фамилия — Грег Пешков. — Наистина ли? Баща ми е имал брат, Лев, който е дошъл в Америка май през петнадесета година. — Не. Лейтенант Пешков е много по-млад. Както и да е. Какво правиш тук?
Володя с усмивка отговори:
— Дойдох да се срещна с теб.
Преди Фрунце да попита защо, той продължи:
— Последния път, когато те видях, ти беше секретар на социалдемократическата партия в Нойкьолн. Това беше втората стъпка. След като започнаха разговора на приятелска основа, сега Володя напомняше на Вили за младежкия му идеализъм. — Да. Този опит ме убеди, че демократичният социализъм не работи — заяви Фрунце. — Оказахме се напълно безпомощни срещу нацистите. Наложи се Съветският съюз да ги възпре. Това беше самата истина и на Володя му стана приятно, че Фрунце го осъзнава. Коментарът показа и нещо по-важно — политическите идеи на Фрунце не бяха омекнали от охолния живот в Америка. — Смятахме да пийнем нещо в бара на ъгъла — намеси се Алис. — В петък вечер там се отбиват доста от учените. Искате ли да дойдете с нас? Последното нещо, от което Володя имаше нужда, беше да го засекат на публично място със семейство Фрунце. — Не знам — отговори той. Всъщност вече се заседаваше твърде дълго с тях в ресторанта. Време беше за третата стъпка: да напомни на Фрунце за неговата страшна вина. Приведе се и сниши глас. — Вили, ти знаеше ли, че американците ще пуснат бомбата над Япония? Настана тишина. Володя затаи дъх. Заложи на това, че Фрунце изпитва тежки угризения. За миг се уплаши, че е отишъл твърде далеч. Фрунце изглеждаше готов да избухне в сълзи.
После се овладя.
— Не, не знаех. Никой от нас не знаеше.
— Предполагахме — гневно рече Алис. — Че американските военни ще направят някаква демонстрация на мощта на бомбата, за да сплашат японците и да ги накарат да капитулират по-бързо. „Значи Алис е знаела за бомбата от по-рано“, каза си Володя. Нищо чудно. Мъжете бързо установяваха, че не могат да пазят подобни неща в тайна от съпругите си. Алис продължи: — И така, ние очаквахме да взривят бомбата някога, някъде. Но си представяхме, че ще унищожат някой необитаем остров или някой военен обект, където има много оръжия и малко хора. — Това би било оправдано — каза Фрунце, после гласът му се сниши до шепот. — Но… никой не допускаше, че ще хвърлят бомбата над град и ще убият осемдесет хиляди мъже, жени и деца.