Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Володя кимна.
— Знаех си, че ще се чувстваш така.
Всъщност с цялото си сърце се бе надявал на това.
— Кой би се чувствал инак? — попита Фрунце.
— Нека ти задам един още по-важен въпрос.
Това беше четвъртата стъпка.
— Ще го направят ли пак?
— Не знам. Може би. Дано Бог се смили над всички ни, могат да го направят. Володя прикри задоволството си. Беше накарал Фрунце да се чувства отговорен не само за миналата употреба на ядреното оръжие, но и за бъдещата.
Той кимна.
— И ние така смятаме.
— Кои сте тези „ние“? — остро попита Алис.
Тя беше проницателна и навярно много по-разумна от съпруга си. Володя трудно би я заблудил и затова реши да не го прави. Налагаше се да рискува и да говори открито с нея. — Справедлив въпрос — рече той. — Пък и аз не съм дошъл чак тук, за да мамя своя стар приятел. Аз съм майор от разузнаването на Червената армия. Двамата го зяпнаха. Сигурно вече бяха допуснали нещо такова, обаче прямотата му ги смая. — Има нещо, което трябва да ви кажа. Нещо от огромна важност. Има ли къде да поговорим насаме?
Фрунце и жена му изглеждаха неуверени.
— В нашия апартамент? — предложи Вили.
— Вероятно е натъпкан с микрофони от ФБР.
Фрунце имаше известна представа от работата на тайните служби, обаче Алис беше шокирана: — Наистина ли мислите така? — попита тя невярващо. — Да. Можем ли да идем с колата някъде извън града? — Има едно място, където по това време имаме навика да ходим да гледаме залеза — каза Фрунце. — Отлично. Вървете в колата. Аз ще дойда малко след вас.
Фрунце плати сметката и двамата с Алис излязоха.
Володя тръгна след тях. Установи, че не ги следят. Влезе в Плимута. Разположиха се по американски — тримата на предната седалка. Фрунце подкара извън града.
Минаха по един черен път и се озоваха на невисок хълм. Там Фрунце спря колата. Володя им махна да излизат и ги отведе на стотина ярда от колата — за всеки случай. Наслаждаваха се на залеза над каменистата земя и ниските храсталаци. Володя премина на петата стъпка. — Мислим, че следващата бомба ще бъде пусната някъде в Съветския съюз.
Фрунце кимна.
— Пази Боже. Обаче навярно имаш право.
— И ние не можем да направим абсолютно нищо — додаде Володя, неуморно преследвайки целта си. — Няма предпазни мерки, които да сме в състояние да вземем. Няма прегради, които да можем да издигнем. Няма начин да предпазим нашия народ. Няма защита от атомната бомба. От бомбата, която ти създаде, Вили. — Знам — тъжно отвърна Фрунце. Очевидно вярваше, че ако Съветският съюз бъде нападнат с ядрено оръжие, това ще е по негова вина.
Шеста стъпка.
— Само наличието на наша бомба би предоставило някаква защита.
Физикът не искаше да повярва.
— Това не е защита.
— Но е пречка.
— Може и така да е — отстъпи Вили.
— Не искаме тези бомби да се разпространяват — каза Алис. — Нито пък аз — отговори Володя. — Обаче единственият сигурен начин да попречим на американците да изравнят Москва със земята, както направиха в Хирошима, е Съветският съюз да разполага със своя бомба и да заплаши, че ще отвърне на удара. — Той е прав, Вили — намеси се Алис. — По дяволите, всички го знаем. Володя се убеди, че Алис е силната фигура в семейството. Постара се да звучи небрежно и мина към седмата стъпка.
— С колко бомби разполагат американците сега?
Това беше критичен момент. Отговореше ли на този въпрос, Фрунце щеше да прекрачи една невидима линия. Дотук разговорът беше общ. А сега Володя искаше секретна информация. Колебанието на Фрунце продължи доста. Най-сетне той хвърли поглед на Алис.
Володя видя, че тя кимна почти незабележимо.
— Само една.
Володя прикри задоволството си. Фрунце беше предал доверието на американците. Това беше трудната първа стъпка. Следващата тайна щеше да излезе по-лесно.
— Но скоро ще имат още — додаде Фрунце.
— Това е надпревара и ако загубим, загиваме — настоятелно рече Володя. — Длъжни сме да направим поне една бомба, преди те да са изработили достатъчно, за да ни изтрият от лицето на земята.