Прагът на вечността [bg]

— Не е твоя грешката. Надявам се да не изпуснем погребението.

Фиц извади кутията си за пури.

— Не пушиш ли, Дейв?

Дейв поклати глава.

— Не и тютюн.

— Марихуаната вреди.

— А пурите са здравословни?

Фиц се усмихна.

— Туше.

— Водил съм този разговор с баща си. Той пие уиски. Вие, парламентаристите, имате ясна политика — всички опасни наркотици са незаконни, с изключение на харесваните от вас. А после се оплаквате, че младежите не слушали.

— Прав си, разбира се.

Пурата беше голяма, Фиц я изпуши цялата и хвърли угарката в пепелник от щампована тенекия. Единадесет часа дойде и отмина. Изпуснаха погребението, за което бяха долетели от Лондон.

В единадесет и половина вратата се отвори отново. На нея стоеше Ханс Хофман. С усмивчица той им каза:

— Можете да влезете в Германската демократична република.

И си тръгна.

Дейв и Фиц намериха колата си.

— По-добре направо да отиваме в къщата — предложи Фиц и даде адреса на шофьора.

Движеха се по „Фридрихщрасе“ към „Унтер ден Линден“. Старите правителствени сгради бяха величествени, но тротоарите пустееха.

— Боже мой — изкоментира Фиц. — Това беше една от най-оживените търговски улици в Европа. Погледни я сега. Мъртър Тидфил в понеделник.

Колата спря пред градска къща в по-добро състояние от останалите.

— Дъщерята на Мод изглежда по-заможна от съседите си — забеляза Фиц.

Дейв му обясни.

— Бащата на Вали притежава фабрика за телевизори в Западен Берлин. Някак си успява да я ръководи от тук. Предполагам, че все още прави пари.

Влязоха в къщата. Семейството се представи. Родителите на Вали бяха Вернер и Карла — хубав мъж и обикновено изглеждаща жена с изявени черти на лицето. Сестрата на Вали, Лили, деветнадесетгодишна и привлекателна, въобще не приличаше на Вали. Дейв с любопитство се запозна с Каролин — тя имаше дълга, разделена по средата руса коса, спусната от двете страни на лицето й. С нея беше Алис, вдъхновението за песента, стеснително четиригодишно момиченце с черна панделка в косата в знак на траур. Съпругът на Каролин, Одо, беше малко по-възрастен, към тридесетте. Носеше дълга коса по модата и якичка на свещеник.

Дейв обясни защо са пропуснали погребението. Смесваха езиците, макар и немците да говореха английски по-добре, отколкото англичаните немски. Дейв усещаше, че отношението на семейството към Фиц е смесено. Разбираемо беше — бил е суров с Мод и дъщеря й може би смяташе, че е твърде късно да се поправя. Както и да е, твърде късно беше да се протестира и никой не отвори дума за петдесетгодишното отчуждение.

Десетина присъствали на погребението съседи и приятели си вземаха кафе и сладки, поднасяни от Карла и Лили. Дейв си говореше с Каролин за китари. Оказа се, че тя и Лили са звезди на ъндърграунда. Не им се позволяваше да правят записи, тъй като песните им бяха посветени на свободата, но хората сваляха на магнетофон изпълненията им и си ги заемаха един на друг. Малко приличаше на книгоиздаването тип самиздат в Съветския съюз. Обсъждаха касетните ленти — нов, по-удобен формат, макар и с недобро качество на звука. Дейв предложи да изпрати на Каролин касети и уредба за тях, но тя му каза, че просто ще бъдат откраднати от тайната полиция.