Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Верина беше още по-тежко засегната. На погребението беше смутена, гневна и дезориентирана. Човекът, комуто се бе възхищавала, радвала и служила седем години, си беше отишъл.
За смайване на Джордж, тя не поиска той да я утешава. Това дълбоко го нарани. Живееха на близо хиляда километра разстояние един от друг, но той беше мъжът в живота й. Сметна, че отхвърлянето е част от мъката й и че ще премине.
В Атланта за нея нямаше нищо — тя не искаше да работи за Ралф Абърнети, наследник на Кинг — тъй че напусна. Джордж си помисли, че може да се нанесе в неговия апартамент във Вашингтон. Както и да е, тя без обяснения се завърна в дома на родителите си в Лос Анджелис. Може би имаше потребност да е насаме, за да скърби.
Или може би искаше нещо повече от проста покана да се нанесе в жилището му.
Оттам и пръстенът.
Следващият вътрешнопартиен избор беше в Калифорния, което даваше на Джордж възможност да се види с Верина.
На летището в Лос Анджелис той нае бял Плимут Валиант, евтино возило — кампанията плащаше — и отиде на улица „Норт Роксбъри“ в Бевърли Хилс.
Мина през високите порти и паркира пред тухлена къща в стил Тюдор, за която предположи, че е с размерите на пет истински къщи от същия период. Родителите на Верина, Пърси Марканд и Бейб Лий, живееха като истински звезди.
Прислужницата го въведе и го остави във всекидневна, в която нямаше нищо от стила Тюдор — бял килим, климатична инсталация, френски прозорец, обърнат към плувния басейн. Тя го попита дали не би искал питие.
— Безалкохолно, моля — отвърна той. — Каквото и да е.
При влизането на Верина той изживя потрес.
Тя беше отрязала разкошната си афроприческа и сега косата й бе остригана ниско до главата като неговата. Носеше черни панталони, синя риза, кожен блейзър и черна барета. Това бе униформата на Партията за самоотбрана на черните пантери.
Джордж потисна възмущението си, за да я целуне. Тя му подаде устните си, но за малко, и той веднага разбра, че настроението й от погребението не се е променило. Надяваше се предложението му да я извади от него.
Седнаха на канапето, покрито с усукан мотив в тъмнооранжево, минзухареножълто и шоколадовокафяво. Прислужницата подаде на Джордж Кока-Кола с лед във висока чаша на сребърен поднос.
Когато тя си излезе, той пое ръката на Верина. Сдържайки гнева си, той я попита възможно най-деликатно:
— Защо носиш тази униформа?
— Не е ли очевидно?
— Не и за мен.
— Мартин Лутър Кинг водеше ненасилствена кампания и го застреляха.
Джордж се разочарова от нея. Беше очаквал по-добри доводи.
— Ейбрахам Линкълн е водил гражданска война и са застреляли и него — възрази той.
— Черните имат правото да се защитават. Никой друг няма да го направи — особено полицията.
Джордж едва прикриваше презрението си към такива идеи.
— Просто искаш да плашиш белите. Нищо не е било постигано с такова перчене.
— А какво е постигнало ненасилието? Стотици черни линчувани или убити, хиляди бити и затворени.
Джордж не искаше да се кара с нея — напротив, желаеше да я върне към нормалното — но не можа да се удържи и повиши глас.
— И Закона за гражданските права от 1964 година, Закона за правото на глас от 1965 година, шестима черни конгресмени и един сенатор!
— И вече белите твърдят, че е стигнало достатъчно далеч. Никой не можа да прокара закон срещу дискриминацията в жилищното настаняване.
— Може би белите се боят, че из хубавите им предградия ще сноват въоръжени Пантери в униформи на Гестапо.
— Полицията има оръжие. И ние трябва да имаме.
Джордж разбра, че спорът, привидно за политиката, всъщност е за отношенията им. И той я губеше. Ако не успееше да я придума да напусне Пантерите, не можеше да я върне в живота си.
— Виж, знам, че полицията из цяла Америка е пълна с расисти. Решението на този проблем е да се подобри полицията, а не да се стреля по нея. Трябва да се отървем от политици като Роналд Рейгън, които насърчават полицейската бруталност.
— Отказвам да приема положението, при което белите имат оръжия, а ние нямаме.