Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
— Тогава се бори за контрол над въоръженията и за повече черни полицаи на висши длъжности.
— Мартин вярваше в това и е мъртъв.
Думите на Верина бяха предизвикателни, но тя не можа да се удържи и заплака.
Джордж опита да я прегърне, но тя го отблъсна. Независимо от това той се мъчеше да я принуди да види истината.
— Ако искаш да защитаваш черните, ела и работи за кампанията ни — каза той. — Боби ще бъде президент.
— Дори и да спечели, Конгресът няма да го остави да свърши нищо.
— Ще опитат да го спрат и ще имаме политическа битка, в която едната страна ще спечели, а другата ще загуби. В Америка нещата се променят по този начин. Системата е лоша, но всички останали са по-лоши. А да стреляме един срещу друг е най-лошото от всичко.
— Няма да стигнем до съгласие.
— Окей.
Той понижи глас.
— И преди не сме бивали съгласни, но не сме спирали да се обичаме, нали?
— Това е различно.
— Не казвай така.
— Целият ми живот се промени.
Джордж изгледа продължително лицето й и видя там смесица от непримиримост и вина, която му даде обяснение за ставащото.
— Ти спиш с някого от Пантерите, нали?
— Да.
Джордж усети тежест в стомаха си, сякаш бе изпил халба студена бира.
— Трябваше да ми кажеш.
— Казвам ти го сега.
— Боже мой.
Джордж бе тъжен. Напипа пръстена в джоба си. Там ли щеше да си остане?
— Разбираш ли, че са изминали седем години, откак сме завършили Харвард?
Той потисна сълзите си.
— Знам.
— Полицейските кучета в Бирмингам, „Имам мечта“ във Вашингтон, президентът Джонсън подкрепя гражданските права, две убийства…
— И черните все още са най-бедните американци, живеят в най-лошите къщи, получават най-повърхностни здравни грижи — и дават повече, отколкото дължат, във войната във Виетнам.
— Боби ще промени всичко това.
— Не, няма.
— Не, ще го промени. И аз ще те поканя в Белия дом, за да признаеш, че си сбъркала.
Верина отиде до вратата:
— Сбогом, Джордж.
— Не мога да повярвам, че свършва така.
— Прислужницата ще те изпрати.
За Джордж беше трудно да мисли логично. Бе обичал Верина в продължение на години и смяташе, че рано или късно ще се оженят. Сега тя го заряза за някаква Пантера. Той се чувстваше изгубен. Въпреки че живееха разделени, той винаги можеше да си мисли какво ще й каже следващия път и с какви нежности ще я обсипе при следващата им среща. Сега беше сам.
Прислужницата дойде и му каза:
— Моля, оттук, господин Джейкс.
Той машинално я последва към антрето.
Тя му отвори входната врата.
— Благодаря — каза й той.
— Довиждане, господин Джейкс.
Джордж влезе в наетата кола и си замина.
В деня на гласуването на първичните избори в Калифорния Джордж беше с Боби Кенеди в крайбрежния дом на кинорежисьора Джон Франкенхаймър в Малибу. На сутринта времето бе навъсено, но въпреки това Боби поплува в океана с дванадесетгодишния си син Дейвид. И двамата бяха увлечени от подводно течение и се появиха издраскани от влаченето по камъните. След обяда Боби заспа край басейна, опнал се на два стола и с отворена уста. Джордж гледаше през вратите на патиото и забеляза грозен белег на челото на Боби от инцидента при плуването.
Не беше казал на Боби, че е скъсал с Верина. Каза само на майка си. По време на кампанията нямаше време да мисли, а Калифорния бе нонстоп от сцени с тълпи по летищата, кавалкади, хистерични множества и претъпкани митинги. Джордж се радваше, че е толкова зает. Разполагаше с лукса да изпитва тъга само за няколко минути всяка нощ преди сън. Дори тогава се улавяше как си представя разговори с Верина, в които я убеждава да се върне към легитимната политика и да участва в кампанията за Боби. Може би различните им подходи са били проява на пълна несъвместимост. Не му се искаше да повярва на това.
В три часа резултатите от първия екзитпол бяха излъчени по телевизията. Боби водеше пред Джийн Маккарти с 49 процента на 41. Джордж се въодушеви. Каза си: „Може и да не спечеля своето момиче, но може да спечеля изборите“.
Боби се изкъпа, обръсна се и облече син раиран костюм и бяла риза. „Костюмът или пък нарасналата увереност го правят да изглежда повече президент от когато и да било“, рече си Джордж.