Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Дейв разговаряше с родителите си за раздялата с Бийп, когато дойде прислужницата и обяви:
— Граф Фицхърбърт.
Дейв видя как баща му се напрегна.
Дейзи постави ръка върху ръката на Лойд и го успокои:
— Всичко ще бъде наред.
Дейв изгаряше от любопитство. Вече знаеше, че графът е прелъстил Етел, когато е била прислужница при него, и че Лойд е извънбрачното дете от връзката им. Той също така знаеше, че Фиц яростно е отказвал да признае Лойд за свой син в продължение на повече от половин век. Какво търсеше графът тук тази вечер?
Той влезе в стаята с помощта на два бастуна и каза:
— Сестра ми Мод е починала.
Дейзи стана.
— Толкова съжалявам за това, Фиц. Ела, седни.
И тя пое ръката му.
Но той отказа и погледна Лойд.
— Нямам правото да сядам в този дом — проговори той.
Дейв разбираше, че подобно смирение не е присъщо на Фиц. Лойд сдържаше силните си чувства. Това бе бащата, който го бе отхвърлял през целия му живот.
— Седни, моля — вдървено произнесе той.
Дейв издърпа кухненския стол и Фиц седна на масата.
— Отивам на погребението й — каза той. — То е след два дни.
— Тя живееше в Източна Германия, нали? Как си научил за смъртта й? — попита го Лойд.
— Мод има дъщеря, Карла. Тя е позвънила на британското посолство в Източен Берлин. Бяха любезни да ми се обадят и да ми съобщят новината. До 1945 година бях министър във Външното министерство и с удоволствие мога да кажа, че това все още значи нещо.
Без да я молят, Дейзи извади от бюфета бутилка уиски, сипа един пръст в стъклена чаша и я постави пред Фиц заедно с каничка чешмяна вода. Фиц си сипа малко вода в уискито и отпи.
— Колко мило от твоя страна, че си спомняш, Дейзи — каза той.
Дейв си спомни, че майка му е живяла с Фиц за малко, когато е била омъжена за сина му, Бой Фицхърбърт. Ето защо знаеше как той харесва уискито си.
— Лейди Мод беше най-добрата приятелка на майка ми — каза Лойд. Звучеше не толкова стегнато. — За последен път я видях, когато мама ме заведе в Берлин през 1933 година. Тогава Мод беше журналистка и пишеше статии, които дразнеха Хитлер.
— Не съм виждал сестра си и не съм говорил с нея от 1919 година. Бях й ядосан, задето се омъжи без мое разрешение и то за немец; и останах гневен в продължение на почти петдесет години.
Безцветното му старо лице изразяваше дълбока скръб.
— Сега за мен е твърде късно да й простя. Колко глупав съм бил.
Той погледна право към Лойд.
— Глупав по отношение на това и на други неща.
Лойд кимна отсечено и мълчаливо в знак, че разбира.
Дейв срещна погледа на майка си. Той усещаше, че току-що е станало нещо важно, и нейното изражение го потвърждаваше. Съжалението на Фиц бе тъй дълбоко, че не можеше да бъде изразено с думи, но той даде най-близкото до извинение, което можеше.
Трудно беше да си представиш как този крехък старец някога е бил в плен на неудържима страст. Но Фиц е обичал Етел, а Дейв знаеше, че и Етел е изпитвала същото, защото я беше чувал да го казва. Фиц обаче беше отхвърлил детето им. Сега, след цял живот на отричане, хвърляше поглед назад и разбираше колко много е загубил. Беше ужасно тъжно.
— Ще дойда с теб — внезапно каза Дейв.
— Какво?
— На погребението. Идвам с теб в Берлин.
Дейв не беше сигурен защо иска да го направи, само имаше усещането, че това може да има благотворно въздействие.
— Много мило от твоя страна, млади Дейв — каза Фиц.
— Това би било чудесно, Дейв — каза Дейзи.
Дейв погледна баща си, притеснен, че той няма да одобри. В очите на Лойд имаше изненадващи сълзи.
На следващия ден Дейв и Фиц полетяха за Берлин. Нощта прекараха в хотел в западната част.
— Ще имаш ли нещо против да те наричам Фиц? — попита го Дейв по време на обяда. — Винаги казвахме на Бърни Лекуит „дядо“, при все че знаехме, че е втори баща на татко. А като дете не съм те виждал. Тъй че, изглежда, е твърде късно за промяна.