Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
— Не съм в положение да ти диктувам — отговори Фиц. — А и наистина ми е все едно.
Заговориха за политика.
— Ние, консерваторите, бяхме прави за комунизма — поде Фиц. — Казвахме, че няма да действа, и той не действа. Не бяхме прави обаче за социалдемокрацията. Когато Етел твърдеше, че трябва да въведем безплатно образование, безплатни здравни грижи и осигуровки за безработица, аз й казах, че живее в света на фантазиите. Но виж: всичко, за което тя се бореше, се получи и Англия си остава Англия.
Дейв си помисли, че Фиц притежава очарователното умение да признава грешките си. Явно графът невинаги е бил такъв — разправиите със собственото му семейство бяха продължили десетилетия. Може би това качество идваше с възрастта.
На следната сутрин ги чакаше черен Мерцедес с шофьор, поръчан от секретарката на Дейв, Джени Причард, за да ги преведе през границата и в източната част.
Стигнаха до Чекпойнт Чарли.
Минаха през бариерата и влязоха под дълъг навес, където им казаха да предадат паспортите си. После им заръчаха да чакат.
Граничарят с документите им си излезе. След малко висок изгърбен мъж в цивилен костюм им нареди да слязат от Мерцедеса си и да го последват.
Човекът закрачи напред, а после се огледа, подразнен от бавността на Фиц.
— Моля, побързайте — каза той на английски.
Дейв си припомни усвоения в училище и подобрен в Хамбург немски.
— Дядо ми е възрастен човек — възнегодува той.
Фиц заговори тихо:
— Не спори — каза той на Дейв. — Това арогантно копеле е от ЩАЗИ.
Дейв повдигна вежда — досега не беше чувал Фиц да си служи с неприлични думи.
— Те са като КГБ, само дето не са толкова мекосърдечни — додаде Фиц.
Заведоха ги в необзаведен кабинет с метална маса и твърди дървени столове. Не им предложиха да седнат, но Дейв издърпа стол за Фиц, който благодарно се отпусна в него.
Високият говореше на немски на преводача, който пушеше и превеждаше въпросите.
— Защо искате да влезете в Германската демократична република?
— За да присъствам на погребението на близък роднина в единадесет часа тази сутрин — отвърна Фиц и погледна ръчния си часовник, златна Омега. — Сега е десет. Надявам се това да не отнеме много време.
— Ще отнеме толкова време, колкото трябва. Как се казва сестра Ви?
— Защо задавате този въпрос?
— Казвате, че искате да присъствате на погребението на сестра си. Как се казва тя?
— Казах, че искам да присъствам на погребението на близък роднина. Не съм казал, че е сестра ми. Очевидно вие вече знаете всичко за това.
Дейв разбра, че тайният полицай е очаквал тях. Трудно беше да си представи защо.
— Отговорете на въпроса. Какво е името на сестра Ви?
— Името й беше госпожа Мод фон Улрих, както очевидно вече са Ви осведомили Вашите шпиони.
Дейв забеляза, че Фиц започва да се ядосва и да нарушава собственото си правило да казва колкото може по-малко.
— Как така лорд Фицхърбърт има немска сестра? — продължи мъжът.
— Тя се омъжи за моя немски приятел Валтер фон Улрих, навремето германски дипломат в Лондон. Беше убит от Гестапо по време на Втората световна война. Вие какво сте вършили по време на войната?
От яростта по лицето на другия Дейв схвана, че той е разбрал, но не отвърна на въпроса. Наместо това се обърна към Дейв:
— Къде е Вали Франк?
Дейв беше смаян.
— Не знам.
— Разбира се, че знаете. Та той е в музикалния Ви състав.
— Съставът се разпадна. Не съм виждал Вали от месеци. Не знам къде е.
— Това не е възможно. Та вие сте партньори.
— Партньорите се разделят.
— Каква е причината за конфликта ви?
— Лични и музикални различия.
В действителност различията бяха само лични. Дейв и Вали никога не бяха имали музикални различия.
— Но искате да присъствате на погребението на баба му.
— Тя е моя пралеля.
— Къде за последно сте видели Вали Франк?
— В Сан Франциско.
— Адресът, моля.
Дейв се спря. Това ставаше неприятно.
— Отговорете, моля. Вали Франк е търсен за убийство.
— За последен път го видях в парка „Буена Виста“. Това е на улица „Хайт“. Не знам къде живее.