Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
Почти беше време. Кларк погледна на югоизток от задния прозорец на стаята им. Студеният въздух бе чист и сух и в далечината се виждаха няколко светли облака, които все още се белееха на пряката слънчева светлина, докато земята започваше да тъмнее в здрача.
— Готов ли си? — попита той.
— Щом си казал. — Големият метален куфар на Динг беше отворен на пода. Съдържанието му мина през митницата преди няколко седмици и изглеждаше съвсем обикновено: типичните неща, които един фотограф, работещ за вестник, би взел със себе си, макар багажът му да бе по-малко от обичайното в такива случаи. В дунапрена вътре бяха изрязани места за три фотоапарата и множество обективи, имаше и дупки за светкавици, които също изглеждаха напълно нормални, но не бяха. Единствените оръжия, които носеха, изобщо не изглеждаха като оръжия: факт, който им беше от полза и в Източна Африка. Чавес взе едно от тях, провери доколко са заредени батериите и реши да не го включва в мрежата. Той включи апарата в готовност и чу слабото електронно свистене на кондензаторите.
— Ето го — прошепна Джон, когато видя приближаващите се светлини. Задачата му се харесваше точно колкото на партньора му. Е, не се и очакваше друго, нали?
Връщащият се самолет Е-767 беше включил бордовите си сигнални светлини, докато се спускаше от височина три хиляди метра, а сега спусна и шасито си. Последва включването на външните лампички за приземяване. На осем километра разстояние и шестстотин метра над индустриалната зона, заобикаляща въздушната база, пилотът видя светлините на пистата и си наложи да не отпуска след продължителния и отегчителен патрулен полет.
— Предкрилки и задкрилки на двадесет и пет градуса — каза той.
— На двадесет и пет градуса — потвърди вторият пилот и посегна към ръчката, която задвижваше задкрилките и предкрилките при приземяване. Така крилата се повдигаха допълнително и се контролираше намаляващата скорост.
— „Ками“-3 във финална фаза, пистата се вижда — обади се пилотът, като този път използваше радиостанцията за връзка с наземния диспечер, който до този момент излишно го бе направлявал. От контролната кула му отговориха и той стисна малко по-здраво ръчките, като повече обмисляше леките контролиращи движения, приспособяваше се към ниските ветрове и оглеждаше внимателно за някой евентуално незабелязан самолет в забраненото въздушно пространство. Знаеше, че повечето самолетни катастрофи стават при кацане и именно затова екипажът трябваше да е особено бдителен по това време.
— Ясно — рече Чавес и в гласа му нямаше никакви емоции, докато заповядваше на съвестта си да кротува. Родината му беше във война. Хората в самолета носеха униформи, следователно избиването им е разрешено и точка по въпроса. Просто бе прекалено лесно, макар че си спомняше първия път, когато уби… И все пак, като погледнеше назад, тогава също всичко мина твърде лесно за едно убийство. Спомни си с мимолетно чувство на срам, че тогава всъщност изпита въодушевление.
— Искам една гореща вана и масаж — позволи си да каже нещо лично вторият пилот на три километра от пистата, докато очите му шареха навсякъде. — Вдясно всичко е чисто. Пистата е чиста.
Пилотът кимна и посегна към лостовете за газта, върна ги в изходно положение и така въздушното триене накара самолета да забави още повече до предвидената скорост за кацане от 145 възла. Летяха високо поради допълнителното гориво, което „Ками“ имаше. То винаги натежаваше.
— Два километра, всичко е нормално — обади се вторият пилот.
— Сега — прошепна Чавес. Цилиндричното продължение на светкавицата лежеше на рамото му, насочено почти като цев на пушка или по-скоро като противотанково оръжие към носа на приближаващия се самолет. Сетне пръстът му натисна копчето.
„Магията“, която използваха в Африка, като идея не беше нищо повече от една много мощна фотографска светкавица, ала тази имаше крушка с ксенонова волтова дъга и мощност три милиона вата. Най-скъпата част от комплекта бе отражателят: прецизно отлята стоманена сплав, която съсредоточаваше светлината в лъч, който на разстояние километър и половина имаше диаметър дванадесет метра. Човек лесно можеше да чете вестник на най-далечното осветено място, но да се гледа право в светлината дори от това разстояние беше заслепяващо. Конструирана и пусната в продажба като несмъртоносно оръжие, светкавицата имаше предпазител за ултравиолетовата светлина, която можеше да причини непоправими увреждания на човешката ретина. Когато Динг я включи, през ума му мина мисълта: „Несмъртоносно. Как не!“