Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Ще си устроим още няколко игрички с тях и ще се опитаме да усетим по-добре възможностите им.
— Баща ми си играел така с ракети земя-въздух. Накрая си изпросил продължителен престой в Северен Виетнам.
— Е, в момента съставят и план Б — подхвърли разузнавачът.
— Ех, че хубаво — възкликна Чавес.
— Не беше ли ти този, на когото не му харесва да е шпионин? — попита Кларк, докато затваряше преносимия си компютър, след като изтри предварително бойните инструкции. — Мислех, че искаш да се върнеш към полувоенните задължения.
— Ама и аз имам една уста… — Динг се паркира на пейката в парка.
— Извинете — обади се някой друг. Двамата агенти на ЦРУ вдигнаха глави и видяха униформен полицай, в кобура на чийто военен колан имаше пистолет.
— Здравейте — поздрави с усмивка Джон. — Приятна сутрин, нали?
— Да, така е — отвърна полицаят. — Токио много ли се различава от Америка?
— Различава се и от Москва по това време на годината.
— Москва ли?
— Ние сме руски журналисти. — Кларк бръкна в сакото си и извади паспорта.
Ченгето разгледа документа и му го върна.
— Много по-студено ли е в Москва по това време?
— Много — потвърди с кимване Кларк.
Униформеният служител се отдалечи, задоволил пристъпа си на любопитство за днес.
— Не бъди толкова сигурен, Иван Сергеевич — каза Динг, когато ченгето си отиде. — Тук също може да застудее много.
— Мисля, че винаги можеш да получиш друга задача.
— И да пропусна цялата забава тук?
Двамата мъже станаха и се отправиха към колата си. В жабката й имаше карта.
Служителите от руските ВВС във Верино също изпитваха съвсем естествено любопитство, но американците не правеха нищо, за да го задоволят. Сега в базата им имаше над сто души американски персонал, настанен в най-хубавите казармени помещения. Трите хеликоптера и две каравани бяха вкарани в хангари, построени по принцип за изтребители МиГ-25. Транспортните самолети бяха прекалено големи за там и все пак бяха вкарани в хангарите дотолкова, доколкото техните размери позволяваха, като опашките им стърчаха навън, но те спокойно можеха да бъдат сбъркани с ИЛ-86, каквито от време на време кацаха тук. Руските наземни служби очертаха надеждни граници, които не позволяваха никакъв контакт между служителите от военновъздушните сили на двете страни — истинско разочарование за руснаците.
Двете каравани в най-източния хангар имаха електронна връзка чрез дебел, черен коаксиален кабел. Друг кабел водеше навън до портативно съоръжение за спътникова връзка, защитено по същия начин.
— Добре, да започваме — рече някакъв сержант. Един руски военен гледаше (протоколът изискваше американците да пуснат някого при себе си, а този някой в случая несъмнено бе разузнавач) как приличният на клетка за птици образ на компютърния монитор се върти като грамофонна плоча. Сетне картината мина перпендикулярно на вертикалната ос, сякаш прелиташе над постоянния образ. — Възприе го — отбеляза сержантът, излезе от прозореца на монитора и натисна бутона за инсталиране, за да прехвърли данните до трите бездействащи хеликоптера.
— Мога ли да попитам какво направихте току-що? — обади се руснакът.
— Инструктирахме компютрите какво да търсят, сър. — Отговорът нямаше никакъв смисъл за руснака, макар че бе верен.
Дейността във втората каравана беше по-лесна за разбиране. Висококачествени снимки на няколко високи здания бяха проучени и дигитализирани, местоположението им залегна в програмата с разлика от най-много няколко метра и после ги сравниха с други фотографии, заснети от много високо, най-вероятно от спътникови камери. Агентът се надвеси повече, за да усети по-добре контрастността на образа, и донякъде подразни най-старшия от американците, обаче той имаше заповеди да не предприема никакви действия, които биха могли да обидят някак руснаците.
— Прилича на жилищна сграда, нали? — попита руснакът с искрено любопитство.
— Да, прилича — отговори американецът и кожата му настръхна въпреки гостоприемството, с което всички бяха посрещнати тук. Каквито и да бяха нарежданията, бе тежко углавно престъпление да се показват такива неща на всеки, нямащ нужното разрешение, даже да е американец.