Дълг на честта

Полицията изобщо не дойде, което донякъде учуди Кларк. Може да бяха намерили снимките за полезни, ала по-вероятно не бе така. Така или иначе те не се застояха, за да разберат. Като се качиха отново в колата си под наем, те хвърлиха последен поглед към обгореното място отвъд края на пистата точно когато първият от трите разузнавателни самолета се приземи в базата съвсем нормално за облекчение на всички. Един час по-рано той забеляза, че излетяха два вместо обичайните три Е-767, което, надяваше се, показваше, че зловещата им мисия е дала някакви плодове. Този факт вече беше потвърден от спътник и даде зелена улица на поредната бойна задача, за която агентите на ЦРУ не знаеха нищичко.

Трудното продължаваше да е как да повярват на всичко. На първата страница на написания на английски вестник, който купиха от фоайето на хотела на закуска, имаше новини, не особено различни от нещата, които прочетоха през първия си ден в Япония. Имаше две статии за Марианските острови и две от Вашингтон, ала останалото бяха предимно икономически новини плюс уводна статия за това колко желателно било възстановяването на нормалните отношения с Америка, макар и с цената на разумни отстъпки на масата за преговори. Вероятно истинската ситуация беше просто твърде фантастична, за да могат хората да я приемат, въпреки че до голяма степен това се дължеше на строгия контрол над новините. Например все още нищо не се споменаваше за ядрените ракети, скътани нейде. Някой се правеше или на много хитър, или на много глупав, а може би на двете в зависимост от развитието на нещата. Джон и Динг пак стигнаха до заключението, че във всичко това нямаше капчица смисъл, но резултатът от наблюдението нямаше да утеши семействата на убитите от двете страни. Даже в безумно пламенната война за Фолклендските острови е имало провокаторска риторика за наелектризиране на масите, обаче в случая сякаш правеха нова редакция на Клаузевиц, в която се казваше, че войната е по-скоро продължение на икономиката, отколкото на политиката, а бизнесът, макар и безскрупулен в същността си, все пак е по-цивилизована форма на дейност от тази, свързана с политическата сцена. Ала истинността на безумието виждаше с очите си. Пътищата бяха претъпкани с хора, вършещи ежедневните си задължения, макар да хвърляха по някой поглед повече към останките от катастрофата на въздушната база. Напук на света, който като че ли се обръщаше надолу с главата, обикновеният гражданин се придържаше към познатата му реалност и прехвърляше непонятната му част на други, които на свой ред се чудеха защо никой друг не я е забелязал.